Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще продължи 4-5 години, тъжни новини за България. Асен Василев в прав текст – ето какво ни чака
  • Новини

Ще продължи 4-5 години, тъжни новини за България. Асен Василев в прав текст – ето какво ни чака

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
aseeutujnini.png

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев каза по БНТ, че конфликтът в Украйна ще продължи поне четири-пет години, което означава военна икономика. Въпреки това, според Василев, няма да има драматично обедняване.

Какво ни очаква, според вицепремиера

Цените на енергоизточниците със сигурност ще бъдат по-високи в целия свят. Цените на храните със сигурност ще се качат, тъй като и Украйна, и Русия са огромни производители на жито, зърнени култури и износители на световния пазар. Логистиката, особено черноморската логистика, ще стане много по-скъпа, тъй като се водят военни действия в съседство, коментира Василев.

За петролното ембарго: ще получим ли отсрочка

Най-вероятно ЕС няма да се постигне съгласие по новия пакет от санкции срещу Русия през този уикенд. България, Словакия, Унгария, Чехия и други страни имат притеснения по отношение на ембаргото на руския петрол, каза Асен Василев.

Както се и очакваше, посланиците на 27-те страни членки на ЕС не постигнаха в неделя, 8 май, съгласие по шестия пакет санкции срещу Русия. Предстоят нови обсъждания, но не се уточнява кога ще се проведат те.

От самото начало позицията на България по отношение на петролното ембарго е ясна – ако има дерогация за част от страните, ние искаме да сме включени. Ако не, няма да подкрепим санкциите, категоричен е вицепремиерът.

Председателят на енергийната комисия в парламента Радослав Рибарски каза, че България иска две години гратисен период. Според предвиденто в пакета санкции, ембаргото започва да действа след шест месеца – за петрола, и от 2023 г. за нефтопродуктите.

„Едната причина е, че имаме голямо количество петрол, който идва от Русия, другата е, че има да се довършат допълнителни инсталации в „Лукойл Нефтохим“, а и както знаете, в момента цената на руския петрол е доста по-ниска от Брент“, мотивира искането Асен Василев.

Технологично „Лукойл“ може веднага да започне да работи с различен от руския петрол, но това крие рискове от обгазяване и проблеми за околната среда, добави той.

Откъде (ще) взимаме газ

В момента взимаме газ от Южния газов коридор. „Булгаргаз“ имат договорени танкери до края на юли – оттам влиза общата покупка на ЕС от САЩ – двете страни договориха доставка на 50 млрд. куб. метра американски втечнен газ, каза Василев.

Вицепремиерът заяви, че преговорите за доставки на природен газ се водят от „Булгаргаз“, а не от частни фирми.

„Текат много сериозни преговори и с азерската страна, за да подсигурим пълните количества да тръгнат от този месец. Срещаме много добро разбиране от страна на Азербайджан, така че аз лично съм оптимист, че това може и да стане.“

Работи се да имаме достъп и до терминалите за втечнен газ в Турция, откъдето можем да получим около 17 млрд. кубически метра гориво, отбеляза Василев. Той изтъкна, че България вече не може да разчита на „Газпром“, защото те са се показали като абсолютно нелоялен партньор и ненадежден контрагент.

Страната ни гледа собствения си интерес, а не този на Русия и всичко друго е изключително тежка манипулация, подчерта вицепремиерът.

За военната помощ

„Парламентът ни позволи всичко, което е поискала Украйна като помощ, да ѝ бъде дадено. България си гледа интереса, който включва Украйна да излезе като победител в този конфликт и правим всичко възможно, за да може тя да спечели“, заяви вицепремиерът. Той изрази убеденост, че Украйна ще излезе като победител във войната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тотален крах в ЕС преди минути: Путин отново успя да се измъкне сух от бурята
Next: Тя е на 24, тежи 40 кг, кара 7.5 т камион, спи на паркинги и се къпе по бензиностанции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.