Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Северозападна България има залежи от 480 млрд. куб. метра газ
  • Новини

Северозападна България има залежи от 480 млрд. куб. метра газ

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
sveverneoroad.jpg

Северозападна България разполага с 480 млрд. куб. метра природен газ. Това посочва доклад на американска компания, проучвала възможностите за добив на шистов газ у нас. Това съобщи пред bTV Иван Хиновски, бивш депутат от „Има такъв народ“ и председател на Българския енергиен и минен форум. По думите му информацията е скандална.

„През 2011 г. България получи геоложки доклад от едно проучване на голяма американска компания за България – в Етрополската формация, Северозападна България. Не говорим за Добруджа, тя беше измислена, за да се отклони вниманието от Етрополската формация“, каза Хиновски. И допълни, че до момента не е ставало дума за добив на шистов газ в Добружда, а само за Етрополската формация – районите на Луковит, Ъглен, Пещене – Врачанско. Този шистов добив е 500 млрд. куб. метра газ. Това е потреблението на България за 150 години“, каза експертът. Той добави, че този доклад дълго време се е укривал.

„2011 г. компанията депозира доклад отчет по договор за проучване в Министерството на енергетиката – мълчание. И изведнъж през 2012 г., под натиск на зелени неправителствени организации, България наложи мораториум върху проучванията и добива на шистов газ. Тази информация събуди изключително сериозни тревоги в най-големия доставчик на газ за България – „Газпром“. Това беше тревожна информация и аз имам своя информация, че „Газпром“ направи така, че България да остане изцяло зависима от руски газ“, отбеляза бившият депутат. През 2012 г., след този мораториум, Комисията по енергетика е била склонна да го отхвърли“, обясни той.

„Всички проектодокументи, решението на Комисията по енергетика в Народното събрание, бяха да се отхвърли исканият мораториум на зелените. И 20 минути преди събирането на комисията започнаха да се раздават едни листа и председателят на комисията Мартин Димитров сконфузено каза: „Приемаме искането за налагане на мораториум.“ Много учудващо в последния момент. Имам чувството, че това бяха някакви маневри, външнополитически”, каза още експертът.

По думите му този доклад е окончателен и е официален. „Той идентифицира невероятни резултати – с към 480 млрд. куб. метра природен газ разполага Северозападна България – Луковит, Пещене, Ъглен и други. Това е при допускането за шистов добив“, добави Хиновски.

„След приемането на този мораториум през 2012 г., се отправя искане към тази компания да преработи прогнозата и вместо шистов добив да даде прогноза за конвенционален добив. Компанията преработва доклада и дава цифрата 86 млрд. куб. метра. Следва мълчание две години и отговорът е, че няма доказателство за рентабилността на този добива на този природен газ. Скандално е. Компанията, която предлага добив, казва, че е рентабилно и тя внася доклад за геоложко откритие с втората фаза – концесия за добив. Тя го предлага, а министерството казва: „Не, това не е рентабилно“. Няма никаква логика в това решение“, каза Иван Хиновски. И допълни, че си го обяснява с външни политически въздействия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Грозев разкри истината: Путин е тежко болен от рак
Next: Жена осиновява дете – вижте как животът ѝ се преобръща 20 години по-късно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.