Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 600 000 български запасняци могат да бъдат мобилизирани! 1000 лв. глоба за скъсана повиквателна
  • Новини

600 000 български запасняци могат да бъдат мобилизирани! 1000 лв. глоба за скъсана повиквателна

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
rbgpovikalt.jpg

Разпратени повиквателни в разгара на войната в Украйна хвърлиха в паника родните запасняци. Социалните мрежи прегряха от притеснения и догадки на надхвърлили сто кила чичовци дали няма да се озоват в окопите.

Явилите се във военните окръжия се вайкаха, че никога досега не са ги търсили по подобен повод и начин. Беше им обяснено, че при военно положение имат два часа да се явят на указано за тях място. Трябваше да уточнят и размерите на униформи и обувки. Министерството на отбраната пък се зае да прогони страховете. От ведомството обясниха, че Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет.

За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за даване на мобилизационно назначение за военно време до гражданите, което изобщо не означава, че ги мобилизират. Само и единствено след решение на Народното събрание и указ на президента може да се обяви мобилизация, успокоиха от МО.

От военните окръжия пращат повиквателни два пъти в годината след отписване от военен отчет на съответния набор към юни и декември на календарната година. Идеята призовката да се хвърли в коша и забрави обаче крие рискове. Съгласно чл. 95 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България „запасен, който не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 270 до 1000 лв.“.

Въпреки обяснението на министерството обаче, съмненията у гражданите останаха. „Марица“ се опита да почерпи информация от началника на Военното окръжие в Пловдив полк. Стефан Паскалев, но получи отказ с мотива, че не бива да се създава паника. Което не спря споровете в социалните мрежи колко запасняци може да вдигнем на крак, ако случайно войната стигне и до нас.

В случай на мобилизация при започнала война ще бъдат привикани всички мъже и жени от 18 до 55 г., които са преминали военно обучение. В т. ч. влизат служилите в армията, преминалите през казармата или доброволно военно обучение. Страната ни към момента разполага с резерв от запасни и доброволци. Доброволният резерв е лимитиран до 3000 души. Включилите се в него преминават през 30-дневно обучение, изпити и клетка, след което имената им попадат в резерва. Ежегодно преминават и през още обучения и курсове.

Проблемът към настоящия момент е, че намалява с бърза скорост броят на българите, които следва да бъдат мобилизирани. За тяхна сметка се увеличават тези, които никога не са хващали оръжие в живота си. България се прости със задължителната казарма през 2007 г., като набор 1988 г. изтегли късата клечка да бъде последният, принуден да мине през военна служба.

През изминалите оттогава 15 години има близо половин милион младежи и мъже над 18 г., които си нямат хабер от военна подготовка. Сметките са според данните, че средно всяка година се раждат 30 000 момчета.

В момента при война ще бъдат привикани изкаралите военна служба от набор 1967, които към момента са на пределната мобилизационна възраст от 55 г., до последните преминали през казармата – набор 1988 г. Тоест, служилите в рамките на 21 години, което по груби изчисления прави около 600 000 мъже.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Касапница край Пловдив: Жена загина на място в челно автомеле, други двама са ранени
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 9-ти май

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.