Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доброволка посочи най-голямата грешка, която допуснахме с украинските бежанци у нас
  • Новини

Доброволка посочи най-голямата грешка, която допуснахме с украинските бежанци у нас

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
ukakasoobeja.jpeg

Напрежението между българските граждани и чуждестранните вече е голямо, разказа Невяна Филева, доброволец в Центъра за посрещане на украинските бежанци във Варна. Тя определи ситуацията като „доста обострена“.

„В началото беше някаква магия. Аз не съм очаквала, че в днешно време може да има такава голяма доброта от всички страни.

Имаше огромна вълна от дарители и от доброволци.

Когато държавата започна да помага, да пречи, да структурира, в момента, в който потекоха пари и финансиране, много хотели се отвориха. Сигурността, че хотелиерът ще си получи паричките, отвори огромна леглова база. В първите дни за всяко едно легло сме се борили, за всяко едно човече сме се борили.

След това последва едно отдръпване и в момента агресията, видима в града навсякъде, е по-голяма, отколкото съпричастността“, разказа Филева.

„Датата 31 май, обявена за край на подпомагането за настаняването и издръжката на украински граждани, не е ясна от вчера, тя е ясна от доста време назад и „правителството продължава да ходи след събитията“, каза Филева, цитирана от „Флагман“.

Гонят украинските бежанци от БГ хотелите! Дали?

По думите ѝ оттук нататък времето е прекалено малко и всички се надяват, че този срок ще бъде удължен.

„Тази неяснота създава ужасно много проблеми и при нас. Продължаваме да посрещаме украински бежанци, продължаваме да ги настаняваме с неяснотата какво правят те след няколко дни и за колко време ги настаняваме“, допълни доброволецът.

Невяна Филева отчита като грешка, че в началото бежанците са били настанени в 3-, 4- и 5-звездни хотели, а в момента искаме да ги преместим „в почивни станции от миналия век и те да бъдат щастливи от това“.

Само във Варна има над 20 хиляди души, казва тя.

„Аз не знам къде могат да се открият 20 хиляди места след 20 дни, в началото на туристическия сезон“, допълни Филева.

Тя смята, че някои хотелиери са склонни да удължат престоя на украинците, но срещу настоящото заплащане, а това, което предвижда държавата оттук нататък е „много по-нисък бюджет, за да може програмата да не е атрактивна“.

„Хората трябва да могат по най-бързия начин да се интегрират. Докато те са на хотел, особено по Черноморието, те наистина смятат, че са на почивка“, коментира доброволката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Корнелия Нинова ходи с колие за 5 бона, докато хората гладуват
Next: Черешите тази година ще са златни! Цената им направо удари тавана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.