Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Васил изхвърлил 100 камъка от жлъчката с тази рецепта: Разказ на пенсионера от село Чавдар
  • Новини

Бай Васил изхвърлил 100 камъка от жлъчката с тази рецепта: Разказ на пенсионера от село Чавдар

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
baicihiaivarr.jpg

Бай Васил от село Чавдар се е прочул в цялата страна с рецептата си за прочистване на камъни от жлъчката. До момента пенсионерът е помогнал на десетки хора с проблеми, от каквито самият той успял да се отърве успешно само с народна медицина.

„Лошо ми беше, викам си – ще се мре. Готвеха ме за операция, но като чуех за болница, и ми призляваше. Слава на Бога, че чух оттук-оттам как народни лечители премахват камъни в жлъчката. Поразрових се и направих тези смеси. Изхвърлих над сто камъка. По-добро лекарство на света няма“, казва бай Васил, който продължава да оказва помощ на познати и непознати за справяне с коварната болежка.

Първата рецепта на бай Васил включва един килограм корени от магданоз, които обаче трябва да са ситно нарязани. Варим ги в литър вода дотогава, докато видим, че течността не е поизвряла и е останала наполовина.

Оставяме после да изстине и прецеждаме. Чак тогава добавяме 400 грама зехтин и сокът от 1 килограм изстискани лимони. Разбъркваме много хубаво цялата тази смес и я оставяме да се съхранява на тъмно, в затворен стъклен съд.

Всяка сутрин взимаме по една лъжица от сместа на гладно, а после още две лъжици – на обяд и вечерта, но преди да сме седнали на масата. Тази рецепта има изпитан и доказан ефект за премахване на камъни в жлъчката, както и за пречистване и детоксикация на целия организъм.

Има обаче и втора рецепта, която помага не по-малко от първата, отново за хора със същата диагноза.

За този илач трябва да вземете три пакетчета с бял тамян. Вечерта е добре да сварите едното пакетче бял тамян в три чаши вода (кафени). Варите го, докато от течността остане само една чашка. На сутринта го прецедете добре и го изпийте – най-добре със сламка, за да не остава по зъбите и да не изрони болен зъб, ако имате такъв.

Тази процедура се прави три поредни дни, като тамянът се вари всеки ден, за да е пресен – така, докато не свършите и трите пакетчета. Всяко от тях обикновено е по около 10 грама. Важно е да запомните, че вечерта на третия ден трябва да се пие глицерин, за да се завърши процесът и да може целият пясък и камъни в жлъчката да излязат и да бъдат изхвърлени от организма ни.
Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на БНБ разкри: Ето какво ще стане с доходите и левовете ви в банката след преминаването в евро
Next: Сигнал за бомба! Наши изтребители МИГ-29 със светкавична реакция в небето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.