Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко
  • Новини

Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
bibeibieb.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Акушерки подготвиха няколко интересни и впечатляващи факта за тайнството на раждането от тяхното ежедневие.
Ние буквално сме видели всичко.

1. Дразним се, когато хората си мислят, че всичко, което правим, е да държим жената за ръка по време на раждане.

Разбира се, ние я подкрепяме емоционално, но имаме и медицинско образование. Пускаме системи, правим обезболяване, тестове и подпомагаме шиенето на най-интимните места, които можете да си представите.

2. Никога не преставаме да се чудим на чудото на раждането

Да бъдете първият човек, който вдига нов живот в ръцете си, е спиращо дъха. И колкото и дълъг, стресиращ и труден да е денят ни, раждането на дете никога не престава да бъде прекрасно. А фактът, че допринасяме за това, предизвиква наистина вълшебно чувство.

3. Виждането на „раждането от родители“ също е невероятно

Да видите някой как се превръща в родител е уникално чувство. Те се променят пред очите ни, стават по-меки. Всичко става моментално: от една сцена с писъци и страдания до друга, пълна с мир и радост.

4. Работим за един поглед.

Това е изненадата на лицето на жената, когато за първи път вижда детето си. Това си заслужава. Ето защо нашата работа не ни кара да отказваме да раждаме собствени деца.

5. Чувството за отговорност е просто огромно и то плаши

Особено, когато тепърва започвате да работите, след като доскоро сте само учили. Изведнъж осъзнавате, че в ръцете ви са животът, здравето и благополучието на повече от един човек. И колкото и да сте умели, не можете да се отървете от това чувство.

6. На нас всички деца ни изглеждат сладки

Когато питате: „Той/тя наистина ли е красив?“ ние казваме „да“ и наистина мислим така. Знаем, че децата са просто различни.

7. Жените се страхуват твърде много да напъват по време на раждането

И не се уморяваме да казваме, че не ни интересува, свикнали сме с това, факт е и няма как да се измъкнем от това. Но някои жени са твърде притеснени, дотолкова, че всъщност не могат да напънат, а така само забавят раждането, пише e-zdravey.

8. Някои партньори по време на раждане се държат като шутове

Те правят селфи, обикалят болницата, изпадат в истерия. Понякога ни се иска да кажем на жената, че би било по-добре, ако беше сама. Но ние не говорим.

9. Често ни викат и дори ни заплашват

Бременните жени често проклинат, крещят, обиждат, изискват много неща, но всичко това е справедливо. По-лошото е, когато една жена и нейният партньор са физически агресивни, което се случва по-често, отколкото си мислите.

10. Преждевременното раждане е голямо предизвикателство.

Обикновено за бебето всичко завършва добре, но отнема много време, за да се успокои мама.

11. Повече работа имаме през есента

Всичко се дължи на факта, че хората се забавляват на Коледа и Нова година, а след това идват в болницата през септември за раждане.

12. Работим с постоянна заплаха за нашата работа и репутация

Всяко усложнение, дори и не по наша вина, може да доведе до съдебно дело от родителите.

13. Нищо, че смените ни да са дълги, много се уморяваме и плачем много – от щастие, мъка или изтощение, ние не можем да не идваме тук отново, за да видим чудото от раждането на живота.

Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тези природни рецепти на проф. Мермерски ще ви отърват завинаги от дископатията
Next: Боян Чуков съобщи за невиждано унижение на Кирил Петков във Вашингтон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.