Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христос Митев – мъжът, който в продължение на часове се гаврил и блудствал с майка на две деца
  • Новини

Христос Митев – мъжът, който в продължение на часове се гаврил и блудствал с майка на две деца

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
mitthirsoto.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Районната прокуратура в Свиленград внесе в съда обвинителен акт срещу 22-годишния ром от Любимец Христос Митев за опит за изнасилване и блудство с 44-годишна жена, майка на две деца, с която се гаврил в продължение на 2 часа!

Тежкият инцидент разтресе Любимец в края на юни 2019-а. 22-годишният ром Христос Митев със сила отвлече и над два часа се гаври с красивата Н. Насилникът обаче бързо бе разкрит от полицията и арестуван. С прокурорско разпореждане той бе оставен зад решетките за 72 часа. Прокуратурата вече му е повдигнала две обвинения – опит за изнасилване и блудство. Ужасяващата история разказа stmost.info.

И по двете законът предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода. Пред разследващите циганинът признал вината си. Пред „Старият мост“ Христос сподели, че искрено съжалява за извършеното. „Бяхме излезли на дискотека в Любимец и доста съм се напил. Чух, че откъм басейна идва музика и помислих, че има ромско събиране. Затова тръгнах натам. Не помня кое ме е накарало да дърпам жената, която е доста по-възрастна от мен и може да ми е майка. Дори не помня лицето й. Ако бях трезвен, никога нямаше да сторя това“, разказа Митев.

Гнусното деяние, което мнозина сравниха с холивудски филм на ужасите, се разиграло на 29 юни около полунощ. Тогава 44-годишната Н., която работи в НЧ „Братолюбие 1884“ в Любимец като организатор културно-масова дейност, празнувала юбилей на свой познат край басейн „Рай“ в Любимец. Излязла на входа до колата си, когато ромът изскочил изневиделица и ожесточено я задърпал. Въпреки че се съпротивлявах, започна да ме влачи по пътя и във високите треви край Марица, разказа пред наш екип Н. Крещях с все сила, но явно никой не ме чуваше заради музиката и започналата точно в този момент заря.

След като Н. се забавила доста време, съпругът й се притеснил, че с нея нещо се е случило. Нямало как да й се обади, тъй като не взела телефона си. Започнал да разпитва присъстващите дали не са я виждали, но напразно. Тогава се обадил на спешния телефон 112 за помощ, но оттам казали, че по закон трябвало да изминат 10 часа от изчезването, за да организират полицейска акция.

Разтревоженият съпруг се качил в автомобила си и тръгнал да обикаля наоколо. „Колата мина на 2 метра от нас, но извергът беше запушил устата ми и не можех да извикам. Разбрал, че вече ме търсят, нападателят започна да ме удря и заплашва, че ще ме убие“, разказа Н. Ромът се опитал да я завлече по-навътре в тревите, високи колкото човешки бой. Тя от своя страна се постарала да се придържа колкото се може по-близо до пътя, за да има повече шанс да я открият.

В крайна сметка я спасили обувките с токчета, които събула още в началото, за да се държи по-устойчиво. Намерил ги случайно фотографът на юбилейното парти, когато си тръгвал около 01:00 ч. през нощта. Той веднага се върнал и уведомил. Тогава за всички станало ясно, че с Н. се е случило нещо лошо. Лично кметът на Любимец Анастас Анастасов се обадил в полицията и започнало мащабно издирване. В акцията се включили десетки полицаи от Любимец и Свиленград.

Като чул, че търсят жертвата му, ромът станал още по-яростен. Натискал главата й в земята, удрял я, разкъсал роклята й. Може би това, че нападателят бил много пиян, спасило жената от сексуален акт. В един момент Н. се отскубнала и успяла да извика. Като чули писъците, ченгетата тръгнали към мястото, откъдето идвали. Безпомощната жена била намерена в тревите близо до ракиения казан. Ромът пък успял да избяга. Още на следващия ден бил издирен и арестуван.

Според Н. тя е станала случайна жертва. Мисля, че е дебнал някоя жена да остане сама, за да й налети, предполага потърпевшата. „Благодарна съм, че съм жива. В един момент реших, че това ще е краят ми. Добре че похитителят нямаше оръжие. Искам да благодаря на полицаите за бързата им реакция и адекватни действия“, сподели пред „Старият мост“ малко след зверството Н.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Прибирайте колите! Ето къде ще бие градушката в съботния ден
Next: Радостин Василев разкри кой министър пръв ще влезе в затвора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.