Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиент плати 62 лв. за 9 кубика вода, обяснението на ВиК хвърля в дълбок размисъл
  • Новини

Клиент плати 62 лв. за 9 кубика вода, обяснението на ВиК хвърля в дълбок размисъл

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
izozpiaa.jpg

Пловдивчанин платил шокираща сметка за вода, оплака се самият той пред Plovdiv24.bg. Най-голямата сума, която досега е плащал, рядко надвишавала 20 лева. Последната му сметка обаче, платена на 9 май, е 62 лева и 14 стотинки за консумирани 9 кубически метра вода.

„Платих сумата. След това се обадих на инкасаторката, за да я попитам дали не е станала грешка. Тя потвърди, че е записала 9 кубика. Междувременно в сайта на ВиК намерих телефони и съобщих за проблема. Обещаха, че по-късно някой ще ми върне обаждане и наистина, след известно време ми се обади мъж, който се представи за началник във ВиК“ – разказа пред камерата ни Цветан Георгиев.

В разговора представителят на ВиК, без да си казва името, заявил, че занапред сметките ще са все такива. На настоятелния въпрос на потърпевшият как все пак се е получила тази нереална висока сума, служителят признал, че тъй като само двама-трима живущи допускали инкасатора до водомерите в домовете си, върху техните сметки служебно са разхвърляни показанията от общия водомер.

На практика, редовните платци са наказани с двойни сметки за това, че са изрядни. ВиК служителят препоръчал проблемът да се реши по съседски и потърпевшите да накарат комшиите си да отварят домовете си. Георгиев е категорично против вменяването на такова задължение. „Защо аз трябва да карам някого да спазва правилата? Има съответни институции“ – възмущава се той.

Пловдивчанинът попитал дали от следващата сметка ще бъде приспадната надвзетата сума. Казали му, че е нужно да подаде жалба и да осигури достъп до всички водомери, за да се направи засичане на показанията.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радостин Василев разкри кой министър пръв ще влезе в затвора
Next: Жена отказва да отвори вратата на непознат в 12.30 ч. вечерта. Тогава той й каза най-странното нещо на домофона

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.