Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка жена, която се влюби в кондуктора Цанко от Пловдив умира брутално заклана
  • Новини

Всяка жена, която се влюби в кондуктора Цанко от Пловдив умира брутално заклана

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
canmkdkdonur.jpg

Цанко убива първата си любов, а след като я излежава се хваща на кукичката на масажистка, с която се разправя по начина, по който най-добре знае

През юли 2012 г. полицаи намират обезглавен труп с множество прободни рани при местността Свети Илия в община Неделино. Тялото е на Василка от Пазарджик, която си изкарвала хляба като масажистка в Пловдив.

От разследването става ясно, че убийството е извършено преди около месец от редовен клиент на мъртвата жена. Той прави пълни самопризнания, а кървавата история се разплита. След месец ще се навършат 10 години от зверството, пише Марица бг.

Цанко Лазаров е роден през 1974 година в Пловдив. Завършил е основното си образование с добър успех. След това продължил образованието си в СПТУ в Пловдив, но бил изключен поради лоша дисциплина, или по-точно – множество неизвинени отсъствия. След изключването му от училище той започнал работа в Строителни войски при баща си, но работил там само няколко месеца. Впоследствие Цанко Лазаров работил като кондуктор в градския транспорт в Пловдив.

Именно на това си работно място той се запознал с Цветанка Николова, която по това време била ученичка. Двамата се влюбили, връзката им се задълбочила, а не след дълго любимата му забременяла.

Любовната история помежду им обаче завършила зловещо

В началото на 1993 година Лазаров убил гаджето си с брадва и нож. Удрял я и я ръгал безмилостно в областта на шията. След убийството кондукторът откраднал пари от жилището, посетил питейни заведения със свой познат и на сутринта легнал на жп линия, за да сложи край на живота си. Така и не успял, тъй като влакът спрял навреме, а Лазаров си плюл на петите.

След няколко дни на свобода обаче кондукторът е задържан от полицията и изправен пред съда. Магистратите му дават 20 години зад решетките за убийството на бременната Цвети. Лазаров е лежал в затворите в Пловдив, София и в Кремиковци, където работил като валцовчик, заварчик и готвач.

Изтърпял наказанието си и станал отново свободен човек в началото на юни 2011 г. Отседнал при родителите си, тъй като нямал препитание, и започнал да си търси работа. Хванал се да готви в различни заведение.

След като се прибирал вкъщи, постоянно се карал с родителите си. Обстановката била непоносима и в началото на следващата година Цанко се изнесъл на квартира. През март 2012 г. се запознал с 34-годишната масажистка Василка Милева.

Тя живеела и работела в Пловдив. Родом била от Пазарджишко, но след тежък развод изгубила попечителство върху децата си и се преместила в Пловдив. Наела апартамент за масажно студио.

Допълнителни доходи си докарвала, като осигурявала на някои от клиентите си “щастлив край”. Въртяла и нелегално такси. Василка си намирала приятели в клубове по салса.

С момче от танците се влюбила и започнала бурна връзка. Ту се разделяли, ту се събирали. И така минала повече от година.

Тя и Цанко Лазаров се запознали покрай обява за масажи в местен вестник. Кондукторът и готвач станал редовен клиент. Масажите зачестили, двамата излизали на кафе, вечеряли, отскачали и до пазара в Димитровград.

Цанко започнал да й прави подаръци, носил й орхидеи

Писал й любовно писмо, настоявал за сериозна връзка. При една от срещите Василка признала, че има финансови проблеми и не можела да си плати наема на апартамента.

След няколко дни Лазаров й дал 4 бона. Парите получил от дядо си, който продал наследствен имот. Масажистката обещала да му ги върне до две-три седмици на части. Обаче така и не изпълнила уговорката.

„Обичам те!“, били последните думи, когато се свличала на земята. Признанието обаче нямало никакъв ефект. Бившият затворник я хванал за косата и я пробол с ножа в шията.

Помъкнал я до ръба на стръмен скат и я бутнал. Самият той се подхлъзнал и видял, че масажистката е още жива. С едната ръка се държала за клон на дърво. Цанко отново я намушкал в шията, нанесъл удар с острието в гърба. След това отрязал главата на Василка.

После смъкнал скалпа от главата. Захвърлил го далеч. Не спрял дотук. След това отрязал тазобедрената става от торса с идеята разследващите да се объркат от какъв пол е жертвата и си тръгнал.

Подкарал колата на Василка към Пазарджик. Изоставил я там и тръгнал към Пловдив с автобус. Там взел своята кола, отишъл до нейната и полял със сода каустик седалките, таблото и волана, за да прикрие следите си.

Докато се прибирал към дома си, двата телефона на масажистката не спрели да звънят. Цанко установил, че я търси нейното гадже Кирил.

За да не предизвика съмнение, му изпратил няколко есемеса с текст „Обичам те!“. Кирил обаче бил упорит и продължил да настоява Василка да му вдигне телефона.

На следващия ден Лазаров пак пуснал съобщение, за да разсее съмненията му. Кирил обаче се усетил, че има нещо гнило.

Причината – Василка пишела с много грешки, а съобщенията били граматически перфектни. Пробвал пак да звънне, но телефонът вече бил изключен.

Притеснен, Кирил подал сигнал в полицията, че няма и следа от Василка. През това време Цанко влязъл в жилището на масажистката и свил лаптоп, фотоапарат и 160 лева, след което поел към Китен.

Във Фейсбук променил местоживеенето си на Лондон и написал статус: “Може двама души да се обичат, но съдбата понякога ги разделя”.

Около три седмици след зверството авери на Лазаров също проникнали в апартамента. Бившият кондуктор им казал, че има за крадене и че нея я няма.

До разплитането на случая се стигнало, след като полицията арестувала кокошкарите. Без много усилия те издали Цанко и казали, че той ги е упътил към празния апартамент на жертвата.

Така на 16 юли 2012 г. Лазаров бил задържан

Той направил пълни самопризнания и не скрил и най-дребната подробност. На следващия ден показал на служителите на реда къде е станало убийството и ги насочил към разчлененото тяло на Василка.

Престъпникът: Разплаках се на третия ден

“Как по тези кокали, които намериха, решиха, че съм я пробол няколко пъти?”, чуди се Лазаров по-късно, когато вече е на съдебната скамейка.

Делото дълго престоява по бюрата на полицаи и прокурори в Смолян, преди да дойде в Пловдив. Окръжната прокуратура тук поиска най-тежкото наказание за Лазаров – доживотен затвор без право на замяна. Заради самопризнанията му обаче делото се гледа по реда на съкратеното съдебно производство.

Така Цанко е осъден на 30 години затвор. „След като убих Василка, се разплаках на третия ден. Не ми се ядеше, не ми се спеше, всеки ден четях вестник „Марица“, за да видя дали са я намерили”, споделя убиецът пред магистратите от Окръжния съд в Пловдив.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не се и съмнявахме: Току-що се отприщи кърваво меле на мача ЦСКА – Левски в центъра на София
Next: Разузнавач на Украйна разкри кога ще свалят от власт болния Путин и как ще свърши войната

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.