Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка жена, която се влюби в кондуктора Цанко от Пловдив умира брутално заклана
  • Новини

Всяка жена, която се влюби в кондуктора Цанко от Пловдив умира брутално заклана

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
canmkdkdonur.jpg

Цанко убива първата си любов, а след като я излежава се хваща на кукичката на масажистка, с която се разправя по начина, по който най-добре знае

През юли 2012 г. полицаи намират обезглавен труп с множество прободни рани при местността Свети Илия в община Неделино. Тялото е на Василка от Пазарджик, която си изкарвала хляба като масажистка в Пловдив.

От разследването става ясно, че убийството е извършено преди около месец от редовен клиент на мъртвата жена. Той прави пълни самопризнания, а кървавата история се разплита. След месец ще се навършат 10 години от зверството, пише Марица бг.

Цанко Лазаров е роден през 1974 година в Пловдив. Завършил е основното си образование с добър успех. След това продължил образованието си в СПТУ в Пловдив, но бил изключен поради лоша дисциплина, или по-точно – множество неизвинени отсъствия. След изключването му от училище той започнал работа в Строителни войски при баща си, но работил там само няколко месеца. Впоследствие Цанко Лазаров работил като кондуктор в градския транспорт в Пловдив.

Именно на това си работно място той се запознал с Цветанка Николова, която по това време била ученичка. Двамата се влюбили, връзката им се задълбочила, а не след дълго любимата му забременяла.

Любовната история помежду им обаче завършила зловещо

В началото на 1993 година Лазаров убил гаджето си с брадва и нож. Удрял я и я ръгал безмилостно в областта на шията. След убийството кондукторът откраднал пари от жилището, посетил питейни заведения със свой познат и на сутринта легнал на жп линия, за да сложи край на живота си. Така и не успял, тъй като влакът спрял навреме, а Лазаров си плюл на петите.

След няколко дни на свобода обаче кондукторът е задържан от полицията и изправен пред съда. Магистратите му дават 20 години зад решетките за убийството на бременната Цвети. Лазаров е лежал в затворите в Пловдив, София и в Кремиковци, където работил като валцовчик, заварчик и готвач.

Изтърпял наказанието си и станал отново свободен човек в началото на юни 2011 г. Отседнал при родителите си, тъй като нямал препитание, и започнал да си търси работа. Хванал се да готви в различни заведение.

След като се прибирал вкъщи, постоянно се карал с родителите си. Обстановката била непоносима и в началото на следващата година Цанко се изнесъл на квартира. През март 2012 г. се запознал с 34-годишната масажистка Василка Милева.

Тя живеела и работела в Пловдив. Родом била от Пазарджишко, но след тежък развод изгубила попечителство върху децата си и се преместила в Пловдив. Наела апартамент за масажно студио.

Допълнителни доходи си докарвала, като осигурявала на някои от клиентите си “щастлив край”. Въртяла и нелегално такси. Василка си намирала приятели в клубове по салса.

С момче от танците се влюбила и започнала бурна връзка. Ту се разделяли, ту се събирали. И така минала повече от година.

Тя и Цанко Лазаров се запознали покрай обява за масажи в местен вестник. Кондукторът и готвач станал редовен клиент. Масажите зачестили, двамата излизали на кафе, вечеряли, отскачали и до пазара в Димитровград.

Цанко започнал да й прави подаръци, носил й орхидеи

Писал й любовно писмо, настоявал за сериозна връзка. При една от срещите Василка признала, че има финансови проблеми и не можела да си плати наема на апартамента.

След няколко дни Лазаров й дал 4 бона. Парите получил от дядо си, който продал наследствен имот. Масажистката обещала да му ги върне до две-три седмици на части. Обаче така и не изпълнила уговорката.

„Обичам те!“, били последните думи, когато се свличала на земята. Признанието обаче нямало никакъв ефект. Бившият затворник я хванал за косата и я пробол с ножа в шията.

Помъкнал я до ръба на стръмен скат и я бутнал. Самият той се подхлъзнал и видял, че масажистката е още жива. С едната ръка се държала за клон на дърво. Цанко отново я намушкал в шията, нанесъл удар с острието в гърба. След това отрязал главата на Василка.

После смъкнал скалпа от главата. Захвърлил го далеч. Не спрял дотук. След това отрязал тазобедрената става от торса с идеята разследващите да се объркат от какъв пол е жертвата и си тръгнал.

Подкарал колата на Василка към Пазарджик. Изоставил я там и тръгнал към Пловдив с автобус. Там взел своята кола, отишъл до нейната и полял със сода каустик седалките, таблото и волана, за да прикрие следите си.

Докато се прибирал към дома си, двата телефона на масажистката не спрели да звънят. Цанко установил, че я търси нейното гадже Кирил.

За да не предизвика съмнение, му изпратил няколко есемеса с текст „Обичам те!“. Кирил обаче бил упорит и продължил да настоява Василка да му вдигне телефона.

На следващия ден Лазаров пак пуснал съобщение, за да разсее съмненията му. Кирил обаче се усетил, че има нещо гнило.

Причината – Василка пишела с много грешки, а съобщенията били граматически перфектни. Пробвал пак да звънне, но телефонът вече бил изключен.

Притеснен, Кирил подал сигнал в полицията, че няма и следа от Василка. През това време Цанко влязъл в жилището на масажистката и свил лаптоп, фотоапарат и 160 лева, след което поел към Китен.

Във Фейсбук променил местоживеенето си на Лондон и написал статус: “Може двама души да се обичат, но съдбата понякога ги разделя”.

Около три седмици след зверството авери на Лазаров също проникнали в апартамента. Бившият кондуктор им казал, че има за крадене и че нея я няма.

До разплитането на случая се стигнало, след като полицията арестувала кокошкарите. Без много усилия те издали Цанко и казали, че той ги е упътил към празния апартамент на жертвата.

Така на 16 юли 2012 г. Лазаров бил задържан

Той направил пълни самопризнания и не скрил и най-дребната подробност. На следващия ден показал на служителите на реда къде е станало убийството и ги насочил към разчлененото тяло на Василка.

Престъпникът: Разплаках се на третия ден

“Как по тези кокали, които намериха, решиха, че съм я пробол няколко пъти?”, чуди се Лазаров по-късно, когато вече е на съдебната скамейка.

Делото дълго престоява по бюрата на полицаи и прокурори в Смолян, преди да дойде в Пловдив. Окръжната прокуратура тук поиска най-тежкото наказание за Лазаров – доживотен затвор без право на замяна. Заради самопризнанията му обаче делото се гледа по реда на съкратеното съдебно производство.

Така Цанко е осъден на 30 години затвор. „След като убих Василка, се разплаках на третия ден. Не ми се ядеше, не ми се спеше, всеки ден четях вестник „Марица“, за да видя дали са я намерили”, споделя убиецът пред магистратите от Окръжния съд в Пловдив.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не се и съмнявахме: Току-що се отприщи кърваво меле на мача ЦСКА – Левски в центъра на София
Next: Разузнавач на Украйна разкри кога ще свалят от власт болния Путин и как ще свърши войната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.