Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена съм и не се бръсна, проблем?
  • Новини

Жена съм и не се бръсна, проблем?

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
brysrbsrben.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Знам какво ще възкликнете, само като прочетете заглавието: Никой, ама никой не харесва жени, на които подмишниците са като прическата на Валдарама, а бикини зоната прилича на разперил криле гарван!

И не само че много хора ще се съгласят с това, но и самият Овидий би вдигнал утвърдително палец нагоре, ако още беше жив. Още през II век пр.н.е. поетът призовава благородните римлянки да махат окосмението по телата си, „за да не би някоя напориста коза да се намърда под мишниците ви, за да пасе, а краката ви да не боцкат като четина“.

Дали са го послушали? И те, а и все повече и повече жени през следващите векове.

През Ренесанса обезкосменият венерин хълм (и не само!) е знак за класа и заслужено е увековечен от магьосници на четката като Тициан и Ботичели. На много платна спящите Венери, които, кой знае защо, винаги са дибидюс голи, независимо от метеорологичните условия, свенливо прикриват с длан гениталиите си. Но не достатъчно, за да не се види колко аристократично епилирани са навсякъде.

Някъде към 1450-а изведнъж пубисният косъм, макар и изкуствен, се връща на мода с появата на меркина. В случай, че за първи път чувате думата, това е вагинална перука. За да се предпазят от срамни въшки, на жените се налагало да си махат пубисните косми. Но понеже кантарът за красота тогава бил калибриран по съвсем различен начин в сравнение с днешния, да си гола като плужек „там долу“ не се считало за особено естетично, ползвали триъгълни перуки, с които да замаскират липсата на окосмение.

От 15-и век правим един голям времеви скок, за да се озовем в 1915-а. Годината е забележителна с това, че Gillette пуска на пазара първата самобръсначка за жени, което се налага от факта, че в началото на новото хилядолетие дамите хвърлят много дрехи и задръжки и на мода идват роклите, разголващи ръцете и подбедриците. Само в рамките на две години фирмата продава над един милион от новия си продукт. На това аз му викам търговска предприемчивост!

Ще минат шест десетилетия, преди жените да решат, че не са създадени само, за да раждат деца, да отглеждат орхидеи и да приготвят бьоф бургиньон по рецепта на Джулия Чайлд. През 70-те окосмяването се превърща в емблема на феминизма. Обаче тези момичета, които повече ги влече да се омъжат, отколкото да се борят за равноправие, държат да заявяват женствеността и сексапила си, като не оставят и косъмче на местата, видими за мъжкото око.

През 1987 г., с цел да удовлетворят все по-нарастващите нужди на жените, които искат да носят модерните, свръхизрязани бански, без да приличат на Чубака, седем сестри от Бразилия отварят салон в Ню Йорк, в който се предлага услугата „Brasilian“. Скоро стените на студиото им се изпълват с рамкирани снимки с автографи от звезди като Наоми Кембъл и Гуинет Полтроу, които изказват благодарности за добре свършената комбайнерска работа върху бикини зоната им. И понеже точно така рекламата работи най-добре, изведнъж всички жени отново искат да бъдат Венера на Ботичели – както майка я е родила. Пардон, морските вълни.

Какъв феминизъм, какви пет лева. Дайте ни Gillette, а алпаките, заседнали в епохата на „Секс Пистълс“, да ходят да си развяват лозунгите за равни права на друго място и да не разсейват мъжете, които искат жени с гладки тела.

След като през 2000 г. и всеобщата любимка Кари Брадшоу се пречупи и си направи бразилска кола маска (защото ходенето по срещи в Ню Йорк е тежко състезание и конкуренцията не спи!), народният съд се произнесе: „Само гладката кожа е секси. Смърт за телесното окосмение!“

И започна едно бръснене, щавене, лазерно епилиране – ожесточено, денонощно, изтощително!

Потискащата, както щяха да я нарекат две десетилетия по-късно, женска култура, инспирирана от движението #MeToo, все още не беше набрала скорост, така че Венерите от всяка раса, социално потекло и занятие си налягаха парцалите и продължаваха да издевателстват над телата си. А и, честно казано, Marie Claire, Cosmo, Vogue, както често и собствените им гаджета, не им даваха друга алтернатива. Самата Ким Кардашиян, която работи богиня 24/7, заяви през 2010, че епилира всеки сантиметър от обилното си тяло. Само че, виждате ли, на нея ѝ се налагало, понеже била от арменски произход. Каквото и да намеква с това!

Според статистика от 2013 г. на частната компанията за проучване на глобалния пазар Mintel 95% жените на възраст 16-24 години си махат космите под мишницата, а 92% си бръснат краката.

Но времената, нравите и поп иконите се менят. А с тях и отношението към косъма и неговото място в живота на жената.

През 2015 г. 22-годишната тогава секси бунтарка Майли Сайръс, която две години по-рано беше показала на света как се прави любов с топка за събаряне на сгради, публикува в Instagram свои снимки с небръснати поне от месец мишници. Дали настана шок и ужас? Напротив. Жените я обожаваха и като обезумели се тагваха под #armpithairdontcare (не ми пука за космите под мишниците).

Наистина ли вече не им пукаше? Мен ако ме питате, пукаше им.

Само дето вече бяха толкова уморени да правят неща, които се очакват от тях, само защото са жени, че се хванаха за крехката Майли като удавник за сламка. В типичния си стил тя даде да се разбере, че ако на мъжете не им харесва как изглеждат телата им, може да го д**ат. Така де, винаги ще се намери някоя каменна топка, закачена на верига за кран, която да свърши същата работа като всеки тъпкач!

Година след като Майли развя косми (които при това боядиса в розово for fun), Mintel отчете значителен спад в процента на бръснещите се жени. Биологично и орнитоложки погледнато, една птичка пролет може и да не прави, но в обществено-исторически план една необръсната Жана д’Aрк може да направи много повече от една пролет.

Просто въпрос на макретинг!

Тренда моментално поеха и други знаменитости, като си изхвърлиха самобръсначките и показаха, че грам не ги е срам да комбинират рокля Versace с космати крака. Мадона първа се изтрърча̀ да покаже рижи рунтавелки (съмнителен цвят при положение, че по-старите от нас помним естествения ѝ такъв), както и Джиджи Хадид, Мишел Родригес, Пенелопе Крус… А домашното фото на Бела Торн, на което беше запечатила косматия си крак в жълт хавлиен чорап, едновременно потресе и зарадва много нейни последователи.

Един мой приятел, който работи за парижка модна агенция, от време на време ми праща снимки на моделите, които най-много се търсят в момента. Дали ще ви изненадам като кажа, че пазарът на човешки тела и лица към днешна дата толкова се е променил в сравнение с някакви си десетина години назад, че може да се сравни с рядка супа с макаронени буквички – от А до Z. Пълно многообразие на цветове и размери. И окосмение – по много, навсякъде и крайно дръзко. По всичко личи, че ако сега някоя от голите като охлюви ренесансови грации се явеше на кастинг за реклама на нещо си, от продукцията най-вероятно щяха да я върнат с окуражаващата препоръка: „Sweety, go home and grow some hair“.

Аз, като жена, която още преди 15 години премахна голяма част от телесното си окосмение, благодарение чудото на лазера, ще призная, че не ми дреме особено за модата, репликираща хипарската такава от 70-те. Не че и аз не искам гордо да развея косъм под някой антиепилационен хаштаг, за да съм актуална. Но не мога, понеже съм отвикнала, а и някак не си заслужава да го оставя да избуява, само за да декларирам, че съм красива такава, каквато съм създадена.

От друга страна обаче малко съжалявам, че тази космата революция не се случи по-рано, защото и пръста си най-вероятно нямаше да мръдна, за да изглеждам така, както се очаква от мен, само предвид половия ми статус. Понеже някак не е особено честно някой да си е пуснал брада като ZZ Top, космите да извират от деколтето на разкопчаната му риза и да го смятат за куул, а друг да го гледат накриво, задето е проявил такава отвратителна немарливост, като не е изскубнал два щръкнали косъма между веждите.

И после, когато започна цялата тая истерия по обезкосмяването, никой не ни каза, нито даже собствените ни майки, че това всъщност изобщо не е здравословна практика!

Точно обратното – втълпяваха ни, че пубисните косми и тези под мишниците са не само гнусни и отблъскващи, но и крайно нехигиенични. А истината е такава, че отстраняването им (особено с лазерна епилация) може да доведе до неприятни странични ефекти и дори трайно да увреди и загрози кожата.

Завиждам на днешните млади жени, задето са толкова свободни да правят с дрехите, телата и естествения си пол, каквото си искат, без да ги е страх от последствията и без да трябва да се извиняват. Ще взема все пак и аз да пусна един масур, какво пък толкова.

За всеки случай обаче няма да си изхвърлям самобръсначката и епилатора. Знаете как е – времената, нравите и поп иконите се менят…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тончо Токмакчиев изригна срещу комунизма: 10 години чакахме за Лада, как може да се говори, че сега живеем по-зле
Next: Доц. д-р Веселина Вачкова: Българската държава съществува още от 481 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.