Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грабеж, който няма аналог в цялата ни история!
  • Новини

Грабеж, който няма аналог в цялата ни история!

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
grajbabjejbe.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Не вярвам да има български гражданин, който да не е убеден вече, че Кирил Петков няма качества за премиер. Нещо повече, неговата некомпетентност и невъзможност да артикулира правилно собствените си решения го правят опасен за всички нас и за България.

Не така стоят нещата при Асен Василев. Той си дава ясна сметка какво прави и какви ще бъдат последствията в близък и далечен план, но не му пука. Като завършен циник, подмолен играч и обигран тарикат, него го интересува късата игра – взимаш, даваш, печелиш. Днес и сега, утрешния ден няма значение.

Истинският проблем, обаче, не са тези две лица!
Те нямаше да са възможни, ако зад тях денонощно не стояха личните и друг вид интереси на четирите партии и лидерите им, които поддържат този пореден национален ад.

Както и ключовите фигури като Рашков, който не се свени да действа като същински римски диктатор от името на цялото правителство и няколко други фигури поставени свише на шахматната дъска. Без тези елементи, Кирил и Асен щяха да бъдат история, още преди да е започнала играта на сенките. Безлични сенки, зад които стоят пък като вътрешни, така и външни интереси, но в никакъв случай национални. Както винаги е било.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Може да има такива, които няма да се съгласят с мен, но основната вина за всичко това носи Румен Радев. Без неговата скрита и явна подкрепа нищо от това нямаше да бъде възможно. Лошото е, че той продължава да произвежда с невидимата си ръка други подобни „политически проекти“ и всички те са ориентирани и напълно подчинени на американските интереси у нас.

Въпреки, че понякога Радев заема двусмислена позиция по някои съществени теми, за да продължи да манипулира в американска полза русофилите у нас, той продължава да бъде верен слуга на Херо Мустафа. За съжаление много от русофилите все още му се връзват на селската андрешковска хитрост, но е въпрос на време да изтрезнеят – засега са все още слепи като къртици.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Цяла една хилядолетна нация се разиграва от една шепа престъпници. Да, престъпници са, защото ако има реално и обективно разследване на техните придобити активи и пасиви, ще се убедите, че всички до един са забръркани в голямото плюскане!!! Грабеж, който няма аналог в цялата ни история! А на върха на политическото ни лай@о, винаги стои по една Корнелия, която ще обещава да овладява цените, да увеличава доходите, да не си доплащаме по болниците и прочее благини, които никога няма да ни се случат.

Така е устроена системата на политическата измама и винаги ще има кой да държи под носа ни моркова и кой тоягата! Осъзнайте го и се събудете!
Питате ме какво е решението? Оставка, съд и затвор в едно с борисовите отрепки.

Николай Марков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Отлична финансова новина за много пенсионери: Пенсиите скачат нагоре
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 16-ти май

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.