Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Христова: Киро ще държи кокала докрай! Ние едва оцеляваме. Задължително е да има избори
  • Новини

Проф. Христова: Киро ще държи кокала докрай! Ние едва оцеляваме. Задължително е да има избори

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
rprofohistio.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Политическият психолог проф. Антоанета Христова прави експертна прогноза за развръзката около властта на Просто Киро на прага на националните протести, обединили необединимото – работодатели и синдикати, предава ПИК.

Защо премиерът лъже безогледно – заради проблеми на личността, заради задкулисни машинации или заради опити да удържи властта с някакви неизвестни цели?

Все повече хора осъзнават, че това управление е пълен провал, грешка. Все по-ясно е разминаването между думи и реалността, която показва, че правителството не се справя. Това всеки го разбира по джоба си. Инфлацията в Европа няма общо с това, което става в България. Мантрата, че това тук е заради войната, не са верни. Доброто менижиране зависи от умението на политиците, каза проф. Христова.

Това означава, че българинът разбира какво не се прави.

Западното либерално образование показва висока степен на неефективност. Проблемът на университетите е, че там не се готвят хора за практиката. Такова е и образованието от Харвард. У нас понятието „Харвард“ е проблемен за работодателите. В либералното образование вкарваме всеки и изкарваме всеки, а и българите завършили там имат огромно самочувствие и ние им изглеждаме като аборигени. Създават самочувствието си на непогрешими, за наша сметка. Българчето в Харвард е с много по-голямо самочувствие от българчето, завършило Софийския университет. Щом искам, мога, мога с всички средства, това е мисленето на Харвардите. Това дава енергия и агресията додтига дотам, че иска да унищожи всичко дотук. Оттук идва и популизмът. Това е отроче на либерализма и край на демокрацията, казва проф. Христова.

Смятам, че Асен Василев няма да мине като премиер в парламента. Те с Кирил Петков са като двете лица на една монета. Кирил и Асен имат ясни цели. Налагат определени хора за сметка края на други хора. Ние сме в окопа и оцеляваме -едни олигарси се бият срещу други. Петков е неадекватен и като пиар.

Toзи с голямото самочувствие идва и не познава ситуацията, но подкрепен директно от посолството на САЩ и определини политически сили. Тези хора сигурно все още се опитват да му помагат. Той им трябва още малко. Колкото и посолството на САЩ да смята, че Киро е човек на НАТО е много повече човек анти-НАТО. Примерът е, че направи така да не се гласува оръжие за Украйна. Това е сложна задача, защото той трябва да играе, не да балансира, трябва да минава през лъчите на лазерните протектори. Мисълта да можеш да минеш и на руските, и на американските червени линии е тежка игра и не може да се издържи психически. Значи в личността му има готовност да отиграва рисково и различни роли. Той значи, че е бил воден. Но в реалната игра хората нямат гаранции, че не ще издържи психически. Той се заинатява като дете и затова показа вратата на превозвачите. Това е опасно, защото има поредица от причини да напуснеш премиерския пост. Това може да доведе до проблеми за демократичната процедура.

Хората няма да издържат на това. Ручайте си това, което сте си надробили, е формулата, но политиците не могат да се сърдят на хората, както го направи Иван Костов. Това е липса на комуникационни умения.

Борисов трябва да прецени, кога кога може да вземе властта в коалиция на база експертен кабинет. Трябва да започнат обаче процеси на уедряване на лявото и дясното. ГЕРБ трябва да преосмисли стила си на коалиране и запазването на кадри. Същото трябва да направи и левицата. Това е свързано с компромиси и виждане на по-голямата картина. Само така може да се стигне до отърваване от популизма за спасяване на България, каза Христова.

Румен Радев е президент. Той подкрепя Янев, колкото и да го отрича. Защо обаче Янев започна да говори, че е десен въпреки левия си генезис. Политическият инженеринг е с логика за отваряне на разговори между десницата и Янев. Янев е произведен, за да няма БСП. Тази война Радев Нинова си тече. Там не може да се стигне до политическо обединение. Спряха обаче да говорят за дясно, защото левите, недоволни от Нинова, не биха го припознали като свой, обясни Христова.

Около това обединение на дясното може да се проектира Янев, за да бъде минимизирано БСП. Радев може да се изчисти от дамгата на Кирил и Асен, ще намери оправдание. Затова няма да поиска директно оставката им, за да не изглежда, че бърка, както го направи спрямо Борисов.

В инженеринга да се свали Борисов бяха вложени пари, прибегна се до мажините и изборите бяха фалшифицирани, защото нямаше политическа сила, която можеше да го направи. Радев играеше в тази организация и се видя, че се разрушава държавата.

Сега се прави опит това счупване да се поправи.

Има риск да бъде изядено обаче доверието към ГЕРБ, защото търпилото на избирателите им се свършва. Вече никой не вярва на предложенията. Обреченият иска много малко, за да оцелеят още един ден. Но ако се мисли в макрокартината, въпреки обещанията, но не би трябвало да се отказват от максимума, защото минимума не дава отговор на нищо. Тези компенсации не са достатъчни. Нещата са неясни и патологични, категорична е Христова.

Изнервеността е и заплахата с арести до 6-8 месеца. Това е признак за човек, който няма капацитет, вече функционира невротично и неиздържащо, говорейки плашещо. Не съм сигурна дали се посяга към субстанции, това е компенсация, както кучето лае от страх, а не за да плаши. Това е проблем за демокрацията, казва проф. Христова.

Тя изрази скепсис дали Кирил Петков ще е в състояние мирно да предаде властта.

Северна Македония е най-големият лакмус. В момента хората са готови да излязат на улицата, въпреки социологията, по-голямата част е готова и на избори. Войната не ги плаши. Войната не е аргумент срещу изборите, тя може да продължи и 7-8 години. Задължително е да има избори, за да сменим управлението. Някой трябва да лидира това движение. Този, който поеме лидирането, ще спечели. Може би Янев…

Македония няма желание и готовност да изпълни каквото и да е. Петков отиде, но нищо не се случи от неговото ходене там. Стана по-лошо. Важен е таймингът. Той се опитва да няма протест. Натискът срещу Петков се засилва, защото протестът може да влезе в парламента. Ако тушира натиска, може да си позволи, да отвори вратата за Македония с аргумента, че ще тръгнат, а ще ги контролираме след това. Номерът може да мине, ако се тушира напрежението, ако хората клекнат. Костадин Костадинов също може да спечели, ако се изяви като лидер. Македония може да е черешката на тортата, коментира проф. Христова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Д-р Бубновски твърди: Ако коленете или кръста ви започнат да болят, запомнете: никога не докосвайте
Next: Катя и Здравко от Ритон обявиха дълго чакана новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.