Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Костов рядко се изказва, но прогнозата му от преди малко за войната в Украйна ни изправи косите
  • Новини

Иван Костов рядко се изказва, но прогнозата му от преди малко за войната в Украйна ни изправи косите

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
kastoasotoasv.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Още от окупацията на Крим ние поддържаме близки контакти с украински колеги и оттам по някакви канали до мен достига малко повече информация. Това, което показва обстановката, е следното – Русия, след като не постигна своите цели да завладее Киев и Харков, се ориентира към това да постави под контрол Донецка и Луганска област, Запорожието и Херсон, така че да направи коридор до Крим, заяви в интервю за bTV бившият премиер (1997-2001 г.) Иван Костов.

Според него военната агресия на Русия губи сили и в момента Русия не може да продължи по начина, по който е планирала.

Какво може да стане в следващите месеци и години?

“Има ентусиазирани хора, които считат, че Украйна ще разбие руските войски и ще ги деморализира до степен напускане на страната. Не става въпрос за никаква победа и притискане на Русия в ъгъла и за никакво унижение. Тя трябва да изтегли войските си от територията на Украйна, това е целта на украинските въоръжени сили. Те са дефинирали целите си много по-точно и ясно от европейските лидери, които говорят как Уквайна ще победи. Когато руската армия се изтегли от територията на Украйна, тя нито ще е победена, тъй като никой няма да навлиза в територията на ядрена държава, нито ще бъде унижена, нито ще се намира в ъгъла. Тя просто ще си прибере войските. Русия може да излезе от това обстоятелство с някакъв приличен договор.”

Война на изтощение

Според Костов хората, които очакват, че ситуацията в Украйна ще се развие бързо, не взимат предвид реалните възможности на украинските въоръжени сили:

“Една значителна част от тях са ангажирани със защитата на Киев и Харков и те трябва да пазят страната си в най-уязвимата ѝ част. Тоест битката с Русия се води на юг, а там съотношенията на силите са приблизително 1:1. Никой не може да причини пробив в силите на противника си, необходимо е струпване на много повече сили. Затова считам, че загубвайки енергията си, руското настъпление понася загуби от украинската отбрана. По-вероятният сценарий е да направят военна линия помежду си, която не могат да пресекат. И да продължават да се бият дълго време там. Тогава тази война ще бъде война на изтощение и няма да приключи тази година или следващата. Тогава изтощена ще бъде Русия. Няма как да не бъде, защото малката ѝ икономика, сравнена с тази на Америка и Запада, не е в състояние да плаща една много скъпо струваща война. Те трябва да напуснат територията на Украйна, няма как да останат там, рано или късно трябва да напуснат – въпросът е как – дали ще е след едно крайно изтощение.”

Кои са “руските агенти” в България?

Иван Костов каза, че целите на украинските военни сили не се разбират от ключовите политически фигури в България и затова общественото мнение се намира в двузначно състояние.

“Причината за това е, че още от 2001 г. позицията на Първанов, Сакскобургготски е “Никога срещу Русия”. А когато Русия е срещу теб, какво правиш? След това Сергей Станишев – “Всички сме виновни”. Бойко Борисов с неговата политика на реализиране на руските интереси в България, президентът Радев… Всички тези хора имаха поведение и действия, които отговарят на дефиницията на руския агент за въздействие и влияние. Това поведение на оправдаване на Русия, дори в този момент, причинява пълното объркване на хората в момента.”

Костов е на мнение, че е нужен национален консенсус и ако политиците не разберат това и никой не отстъпи крачка назад, те “сами ще вкарат вълка в кошарата” и ще предизвикат нова лавина от извънредни избори и служебни правителства: “Ще стане едно рухване на самата политическа система – това е системният риск за България в момента”.

Бившият премиер заяви, че е необходима пълна проверка на лоялността на службите, които са подавали невярна информация преди началото на бойните действия в Украйна, а след началото са убедили президента и други политици, че войната щяла да трае съвсем кратко и Русия ще превземе Украйна.

Според него нулевата енергийна зависимост е изключително важна за България, тъй като чрез енергетиката Русия би могла да предизвика големи вълнения и падане на правителства.

“Трябва да се намерят заместители на природния газ и още отдавна сме изчислили, че навлото през океана на втечнения газ няма да оскъпи цената на газа повече от тази, на която ни го продава “Газпром”, каза Костов.

Лукойл и Виваком

“На Запад поставят под контрол корпорациите, от които зависят доставките на ключови услуги или стоки. Въпросът е не да бъдат национализирани фирмите, от които зависи националната сигурност, а да бъдат контролирани, за да не могат да саботират сигурността на страната. Държавата има основание, може да направи много и би трябвало да направи това спрямо другата фирма (освен “Лукойл” – б.р.) от ключово значение – Виваком. Компанията е руска, трябва да се направи с нея същото. Виваком е наследник на активите на БТК, а там е цялата система за аналогова връзка на българските служби и армия, която не е дигитална и не може да бъде атакувана от хакери.” – заяви бившият премиер.

Иван Костов не съжалява, че “Нефтохим” беше продаден на руснаците: “Те спечелиха един честен търг, те дадоха най-добрата оферта. “Лукойл” се държеше много лоялно към интересите на българската държава до 2007 г. След това те престанаха да плащат, а тогава начело на държавата беше Сергей Станишев. Тройната коалиция допусна това нещо и трябва да отговарят на въпроса защо това стана.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Земята спря да се върти. Държавен преврат в Русия. Край с Путин
Next: Започнаха да изкарват бежанците от хотелите, местата за настаняване не стигат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.