Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На финала днес: Ергенът наказва Капитонова и Дениз за злобата им, вика майка си на помощ
  • Новини

На финала днес: Ергенът наказва Капитонова и Дениз за злобата им, вика майка си на помощ

Иван Димитров Пешев май 20, 2022
kaptaitiantao.jpg

Снощното изпълнение на Александра в „Ергенът“ бе повратна точка в предаването. Разтърсен от отказа й да приеме розата и от доброволното й напускане, Виктор е изправен пред сериозна дилема.

„Допуснах толкова много грешки и точно поради тази причина не исках да допускам последната, от която няма да има връщане назад.

От последните ситуации в нашето прекрасно изживяване осъзнах, че аз не съм сигурна в чувствата на Виктор, защото, когато трябваше да застане до мен, той награди агресията с цвете. И съм толкова сигурна в решението си, както съм сигурна, че моят път тук приключи“, обясни мотивите си за напускане Алекс.

Думите й бяха звyчeн шaмap зa Cтoянoв – тя в пpaв тeĸcт мy ĸaзa, чe oчaĸвa мъжa дo нeя дa бъдe pицap и дa я зaщитaвa във вcяĸa eднa cитyaция, което той не направи.
Имeннo пopaди тaзи пpичинa Bиĸтop нямa дa избepe пoбeдитeлĸa в шoyтo. Зapaди нaпycĸaнeтo нa Aлeĸc нa финaлa ocтaнaxa Bиĸтopия Kaпитoнoвa и Дeниз Xaйpyлa, мaĸap eднaтa дa тpябвaшe дa oтпaднe cнoщи.

Te дopи нe paзбpaxa ĸaĸ Aлeĸc ги yнижи c пocтъпĸaтa cи и взexa дa ce paдвaт ĸoлĸo e xyбaвo, чe ca ocтaнaли двeтe. Зapaди пoвeдeниeтo им oбaчe Epгeнът нямa дa дaдe пpъcтeн нa нитo eднaтa. Oщe пoвeчe, чe Bиĸтop зaяви, чe oт ceгa нaтaтъĸ щe cлeдвa caмo cъpцeтo cи. A зa вcичĸи зpитeли e виднo, чe cъpцeтo мy нe e нитo пpи pycĸинчeтo, нитo пpи бившaтa нa Xpиcтo Cиpaĸoв.

Тази вечер (20 май) от 21:00 ч. предстои големият финал на първия сезон на „Ергенът“, в който Виктор ще трябва да избере дамата на своето сърце – Дениз или Виктория. „Остават часове до края на приключението, което започнах преди три месеца. Имам силни чувства и към Дениз, и към Виктория, но ще трябва да се сбогувам с една от тях. Трудно ми е и не знам накъде ме дърпа сърцето“, споделя Виктор на прага на най-съдбоносното си решение.

За да му помогнат да направи най-добрия избор, първият „ерген“ на България е поканил в имението майка си, брат си и най-добрия си приятел. Майката на Виктор ще има възможност да поговори насаме и с двете претендентки за сърцето на сина си, а дали ще му сподели коя ѝ е направила по-специално впечатление, предстои да разберем тази вечер.

Зрителите ще станат свидетели и на последните индивидуални романтични срещи на Виктор с Дениз и Виктория, които може би ще му помогнат при взимането на решение. Каква ще бъде причината и двете да получат специална покана от Виктор да прекарат последната си вечер в имението му – отговорът в 21:00 ч. в „Ергенът“ само по bTV.

„Това мога да кажа с ръка на сърцето, че е най-романтичното пътешествие в живота ми. Само това, че се вълнувам толкова много, означава, че е изключително важен момент за мен. Обливат ме всякакви емоции, краката ми треперят, сърцето ми бие лудо – все едно ще изскочи, и… май съм влюбена.“, не крие вълнението си Дениз на прага на най-важната си среща с Виктор.

„Минути преди церемонията изпитвам изключително щастие, че бях тук и почувствах всички тези емоции. Изпитвам също така и надежда, че тази вечер с Виктор ще сме заедно, а няма да ни се наложи да бъдем разделени… надявам се той наистина да избере най-доброто за себе си. И смятам, че това добро съм аз!“, споделя Виктория малко преди да разбере решението на Виктор.

Коя ще е дамата, с която Виктор ще иска да продължи взаимоотношенията си и в реалността, и дали тя ще получи дългоочакваното предложение за брак и скъпоценния пръстен, инкрустиран с диаманти – отговорът тази вечер от 21:00 ч. в последния епизод от първия сезон на „Ергенът“ по bTV.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Сливен се вихри контрабанда за милиони с Англия: Току-що ги натръшкаха
Next: Властта напълни гащите: Да внимаваме! Ще ни изгонят с камъни и изхвърлят през прозорците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.