Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спирка на село възхити мрежата. Възможно ли е в България?
  • Новини

Спирка на село възхити мрежата. Възможно ли е в България?

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
sleeloespirkara.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Слънчев панел, вендинг машини, сянка и чистота на спирка в село. Не, не става въпрос за локация в Швейцария, а за китно кътче на път в красивите Родопи, което озадачи и зарадва много хора.

Снимка на спирката е споделена от Красимира Славова във Facebook, а положителните реакции и коментари не закъсняват. „Така се работи за хората“, добавя авторката на публикацията. Става въпрос за съоръжение, намиращо се край село Равнища, община Мадан.

Много хора са изненадани от това, че обектът е поддържан толкова добре. Но за други изненада няма – когато желание има, всичко друго са оправдания.

Вижте поста на Красимира Славова:


„Спирка. Автобусна. Извън едно селце. Красива уютна, удобна. Направена с мисъл за хората. Кафе машина, до нея може и солети, вафли, кроасани да си вземете. Има кошче и няма една хартия отвън. А за неободимия ток – слънчев панел. Това е. Така се работи за хората. Всичко друго са оправдания на безделие и безхаберие. Но пък от заплатите си не се отказват, наглеят.

ПС: Селото е в България – да не си помислите те, че е другаде:) Село Равнища! Може, може!“

Коментиращите са приятно изненадани от спирката. И още как. Ежедневно ставаме свидетели на тревясали улици, препълнени кошове и разпилени навсякъде боклуци – дори и сред природата.

Някои граждани приветстват направеното, но при други скептицизмът надделява. Те смятат, че красивата спирка бързо може да стане жертва на вандали. Вижте мненията на хората:

„Красиво и удобно! Голямо БРАВО за хората които са го направили и за тези които го опазват в този вид“, пише Стефка Юрукова

„Всичко може но безхаберието е голямо“, добавя Мариана Динкова.

„В случая е съчетано удобство с търговска дейност. Което е много добра идея… Все пак едва ли има табела „Спирката се ползва само при консумация“,“] смята Христо Ашламинатора.

„Да не повярваш! Рано е да се радваме! Ще се намери някой или някои да я направи „по българска“. Много изроди има,на които всичко им пречи. Дано да оцелее!“, коментира Стоянка Кирчева.

„Не може да бъде? Такова нещо в България няма!“, чуди се Милко Попов.

Надяваме се въпросната спирка дълго време да радва местните жители и туристите, пристигнали, за да се насладят на красотата на планината.


Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков е смазан! Секретарят на Радев за искания КСНС: Казано е необходимото
Next: Бареков сензационно: Разпитаха ме европрокурори! Скоро ще арестуват хора на Киро и Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.