Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за пенсионерите: Вижте кога идват новите пенсии
  • Новини

Важно за пенсионерите: Вижте кога идват новите пенсии

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
adpapdepttset.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Новите, по-високи пенсии, които ще влязат в сила от 1 юли, ще стигнат до възрастните хора през август. Като се имат предвид графиците, всички ще са ги получили някъде към Голяма Богородица /15 август/. Според решението на партньорите от управляващата коалиция, те ще бъдат осъвременени от 1 юли вместо със заложените сега 6.1%, със средно 20%.

Това включва твърдо увеличение на всички пенсии с 60 лева и допълнително процентно увеличение, пише standartnews.com.

От управляващата коалиция се похвалиха, че ще постигнат драстично увеличение с 56% на минималната пенсия, която в началото на миналата година бе 300 лв., а от 1 юли вече ще бъде 467 лв. Изчисленията показват, че за предходните 12 години по времето на управлението на ГЕРБ пенсиите са се вдигнали средно с около 100 лв., докато сега само в рамките на година увеличението ще бъде със 167 лв., отбеляза премиерът Кирил Петков.

Опасенията обаче са, че докато парите стигнат при хората, инфлацията вече ще е изяла увеличението.

Нов скок ще бъде направен от 1 октомври. Така към Архангелов ден /8 ноември/, ще има радост за 770 000 пенсионери. Парите им ще бъдат преизчислени по т. нар. „швейцарско правило“, като от 2008 г. ще се преизчисли всяка една пенсия със 100% на ръста на средноосигурителния доход или 100% инфлацията – в зависимост от това кое е по-благоприятно и кой е по-високият размер на пенсията за конкретния пенсионер.

„Последните разговори с министъра на финансите са неокончателни, може би той трябваше да го съобщи като новина, но почти сме се спрели на този вариант – едно увеличение на пенсиите от 1 юли с 21,6%, което компенсира тия 60 лв., в пенсията ги вкарва, плюс така преодолява до голяма степен инфлацията“, каза социалният министър Георги Гьоков. Той предлага и драстично увеличение на тавана на пенсиите – 3400 лв., така че ограничени от него да останат много малко пенсионери – под 1000.

Друго предложение е за увеличаване на минималната заплата от 1 юли. Сега тя е 710 лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Смърт в семейството върна Виктория в Русия след победата в Ергенът
Next: Кристалина с много сериозно предупреждение към България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.