Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Тексас: Нова касапница, осеяно е с над 20 трупа на деца и възрастни
  • Новини

Предаваме на живо от Тексас: Нова касапница, осеяно е с над 20 трупа на деца и възрастни

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
paocalclacla.jpg

Броят на загиналите при стрелбата в Тексас надхвърли 20 души. 18 деца и трима възрастни са жертвите в град Увалде, заяви сенаторът от района Роланд Гутиерес. Пред Си Ен Ен той каза, че информацията за нарасналия брой убити в началното училище в града му е била съобщена от местни рейнджъри, съобщава БНР.

Гутиерес определи 18-годишния нападател като объркан: „Той е посещавал гимназията в Увалде и за съжаление на 18-ия си рожден ден си е купил две пушки. Това е първото нещо, което е направил, когато е навършил годините преди известно време. Има и неща в социалните мрежи, заплахи като „Децата да внимават“, смятам, че това ще стане ясно в следващите дни. Без думи съм от всичко това, много съм натъжен заради станалото в моя избирателен район и тази общност.“

Според други източници младежът е разполагал с пистолет и полуавтоматична пушка.

В предишни информации се казваше, че учител и най-малко 14 ученици и учител са убити при стрелбата в град Увалде, в близост до Сан Антонио и до мексиканската граница. Поне още 15 души са ранени.

В училището учат около 500 деца от втори до четвърти клас.

„Стрелецът е Салвадор Рамос, на 18 години, който живее в Увалде. Смята се, че той е оставил колата си е влязъл в училището, като е имал пистолет. Предполага се че може да е разполагал и с пушка, но това все още не е потвърдено. Нападателят е мъртъв и се смята, че е бил застрелян от полицаите, които са дошли на мястото“, съобщи малко след инцидента губернаторът на Тексас Грег Абът.

Главният прокурор на щата Кен Пакстън предложи учителите и друг административен персонал в училищата да разполага с оръжие. Това според него може да спре нападателите докато пристигнат представители на полицията.
„Да въоръжим потенциално учителите и другите администратори, които имат подготовка, защото първите отзовали се на сигнала представители на властите обикновено не могат да стигнат навреме, за да предотвратят стрелбата. Това не е възможно, освен ако нямате полицай във всяко учебно заведение. Затова смятам, че трябва да се направи повече в самите училища.“

Президентът Джо Байдън е информиран за случилото се в Увалде и предстои да направи изявление. Той е наредил флаговете на Белия дом и други обществени сгради да бъдат спуснати наполовина до залез на 28 май в знак на почит към жертвите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Такова чудо не помним. Масов гроб в София, говори се за 50 трупа
Next: 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.