Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората
  • Новини

Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
totaodoaorslavkvavo.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тодор Славков определено е решил да спечели кметският стол в София с една кампания, която според мнозина се различава коренно от всички досегашни кампании в политиката на България.

Известният като Малък Тошко определено използва социалните мрежи не да дразни останалите кандидати за поста в София, а да задава въпроси и да показва какво мисли по определени въпроси не само за столицата, но и за България,пише сайтът bulbulgnewsbgg.blogspot.com

Няма ден в който Тодор Славков да не се изяви в социалната мрежа Фейсбук, като днес стори същото, ето и какво написа: ” Приятели, може и да не съм стандартният политик, да не съм изваден от калъпа на празнодумците с големи обещания, но който ме познава лично знае, че не ми липсват и куража и енергията, не да променям градинките, фонтанчета и булевардите в София, а да правя реални неща за хората както в София така и България.

Всички знаем за учителката от Самоков и вождът и в Банкя, всички вече знаем и за кюстендилският кадър на братята Галеви, но днес гледам и онова архитектчето от ДБ го пуснали в ефирът на БТВ да му съчувстваме на момчето, че жената до него участвала в порно снимки, а някой я изнудвал, абе БТВ то вие нормални ли сте, кой ги мисли тези сценарий? Само искам да отбележа, че години наред разни политически лилипути бедни като църковни мишки именно през тази телевизия влязоха в политиката на България и до днес ни обясняват колко са независими, е поне за един разбрахме, че е зависим от една мома, която няма нищо против да се снима все едно участва във филм по онзи канал, как се казваше XXL – май беше.

Сега искам да кажа и на всички онези, които всеки ден обясняват на цяла България, че били независими, граждански кандидати, избрани от хората и т.н., че в тази България в която всичко се знае за всеки, няма как да излъжеш онези, които искат да знаят истината. И заради този факт искам да подчертая, че след дядо ми Тодор Живков един, единствен човек за толкова години влезе в политиката независим от никой и това е президентът Румен Радев и всички твърдения на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и останалите, които не го харесват, защото не им играе по свирката са именно от страх, защото този човек наистина не си поплюва казва им всичко каквото мисли и дава надежди на хората, но институцията, която оглавява не му позволява да направи нищо.

Така че ако искате двама в политика, които да са им неудобни на всички останали, знаете какво и как трябва да направите, а именно на 27.10 всички до урните гласувате за Тошко и после гледайте как ще им вземем и цяла България. Както казваше дядо ми, охраната си е охрана, тя не може да взема решения освен за това в коя кола ще трябва да се возим…Пък ние българите какво направихме дадохме на един охранител да взема решения за цяла България, викам си, хайде стига вече….”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Касапница. Жестоко убийство изправи МВР на нокти. Размазан е като куче
Next: Сигнали за опасни храни: Внимавайте, много от тях са от Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.