Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си
  • Новини

Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
cvevetnamananevav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Великата Цветана Манева се сбогува с публиката след като на 24 май вечерта Академия „Аскеер“ на Военния театър я удостои Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2022”. Под бурни аплодисменти именитата българска актриса благодари за оценката за дългия си професионален живот, предава epicenter.bg.

„Това, за което ме награждавате, осмисли съществуванието ми в театъра. Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматично, че си отиваш. Ако имаше тук тази вечер „изгряваща звезда”, то аз се чувствам като „залязваща“ такава. Всяко нещо на този свят има край!.., каза Манева и прикани публиката да я аплодра за последен път.

„Благодаря на публиката, защото най-много съм искала тя да ми се довери. Получих го! Винаги съм успявала да предам на публиката това, което е дълбоко в душата ми…
Ако този свят, който така устремено се е запътил да стане срамен, жесток; да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата, в които живеем и творим, съществуваме, мечтаем и вярваме; и да искаме и след нас да има хора, които също така да вярват, представа си нямате – аз вярвам, че всичко това може да завърши в театъра.
Ако и вие мислите така, сега може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път, защото повече на сцена няма да ме видите“, каза Цветана пред смълчаната и станала на крака зала… И напускайки сцената, помаха за сбогом на зрителите.

Почетен „Аскеер“ на сцената в театър „Българска армия“ получи актрисата Меглена Караламбова, за чието посрещане на сцената публиката се изправи на крака.

„Позволете ми да се обърна първо към моите колеги. Скъпи мои, тази вечер съм тук заради вас, защото имах сериозни съмнения, че ще успея да дойда по видими причини. И си казах: „Меглено, ти с висока температура, превита на две от болки, след разни сериозни драми житейски си излизала на сцената и все едно, че нищо ти няма. Я се стегни, облечи се цялата в бяло, вземи си тояжката и иди да благодариш на хората, които са те почели с тази голяма награда. Много ви благодаря, скъпи колеги. Това наистина е голяма чест“, каза Караламбова.

Номинациите в 11-те категории бяха селектирани от 90 представления, реализирани от 1 май миналата година до 30 април тази.

За водеща женска роля „Аскеер“ грабна Мария Каварджикова за ролята ѝ на Пилар в „Една испанска пиеса“ в Малък градски театър „Зад канала“.

За същата постановка отиде и отличието в категорията „водеща мъжка роля“. Грабна го Малин Кръстев за ролята на Мариано.

Статуетката за режисура, изработена от Георги Чапкънов, отиде при Диана Добрева за постановката „Коприна“ в пловдивския театър.

За най-добро представление беше отличена „Опашката“ от Захари Карабашлиев в плевенския театър с режисьор Явор Гърдев.

Награди „Аскеер“ получиха още сдружение „Суматоха“ (в категорията „Изгряваща звезда“ за „Въпреки живота, всичко е любов”),

Лили Шомова (в категорията за поддържаща женска роля в „Госпожица Юлия“), Юлиан Вергов (в категорията за поддържаща мъжка роля в „Народът на Вазов“), Мира Каланова (в категорията „Сценография“ за „Коприна“), Марина Райчинова (в категорията „Костюмография“ за „Коприна“), Николай Иванов (в категорията „Театрална музика“за „Шахнаме: Сказание за Зал“) и „На живо“ (в категорията за „Моноспектакъл“).

Водещ на вечерта бе актьорът Веселин Ранков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България
Next: Ето каква колосална сума е спечелил АЕЦ Козлодуй за първото тримесечие на 2022 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.