Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си
  • Новини

Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
cvevetnamananevav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Великата Цветана Манева се сбогува с публиката след като на 24 май вечерта Академия „Аскеер“ на Военния театър я удостои Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2022”. Под бурни аплодисменти именитата българска актриса благодари за оценката за дългия си професионален живот, предава epicenter.bg.

„Това, за което ме награждавате, осмисли съществуванието ми в театъра. Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматично, че си отиваш. Ако имаше тук тази вечер „изгряваща звезда”, то аз се чувствам като „залязваща“ такава. Всяко нещо на този свят има край!.., каза Манева и прикани публиката да я аплодра за последен път.

„Благодаря на публиката, защото най-много съм искала тя да ми се довери. Получих го! Винаги съм успявала да предам на публиката това, което е дълбоко в душата ми…
Ако този свят, който така устремено се е запътил да стане срамен, жесток; да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата, в които живеем и творим, съществуваме, мечтаем и вярваме; и да искаме и след нас да има хора, които също така да вярват, представа си нямате – аз вярвам, че всичко това може да завърши в театъра.
Ако и вие мислите така, сега може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път, защото повече на сцена няма да ме видите“, каза Цветана пред смълчаната и станала на крака зала… И напускайки сцената, помаха за сбогом на зрителите.

Почетен „Аскеер“ на сцената в театър „Българска армия“ получи актрисата Меглена Караламбова, за чието посрещане на сцената публиката се изправи на крака.

„Позволете ми да се обърна първо към моите колеги. Скъпи мои, тази вечер съм тук заради вас, защото имах сериозни съмнения, че ще успея да дойда по видими причини. И си казах: „Меглено, ти с висока температура, превита на две от болки, след разни сериозни драми житейски си излизала на сцената и все едно, че нищо ти няма. Я се стегни, облечи се цялата в бяло, вземи си тояжката и иди да благодариш на хората, които са те почели с тази голяма награда. Много ви благодаря, скъпи колеги. Това наистина е голяма чест“, каза Караламбова.

Номинациите в 11-те категории бяха селектирани от 90 представления, реализирани от 1 май миналата година до 30 април тази.

За водеща женска роля „Аскеер“ грабна Мария Каварджикова за ролята ѝ на Пилар в „Една испанска пиеса“ в Малък градски театър „Зад канала“.

За същата постановка отиде и отличието в категорията „водеща мъжка роля“. Грабна го Малин Кръстев за ролята на Мариано.

Статуетката за режисура, изработена от Георги Чапкънов, отиде при Диана Добрева за постановката „Коприна“ в пловдивския театър.

За най-добро представление беше отличена „Опашката“ от Захари Карабашлиев в плевенския театър с режисьор Явор Гърдев.

Награди „Аскеер“ получиха още сдружение „Суматоха“ (в категорията „Изгряваща звезда“ за „Въпреки живота, всичко е любов”),

Лили Шомова (в категорията за поддържаща женска роля в „Госпожица Юлия“), Юлиан Вергов (в категорията за поддържаща мъжка роля в „Народът на Вазов“), Мира Каланова (в категорията „Сценография“ за „Коприна“), Марина Райчинова (в категорията „Костюмография“ за „Коприна“), Николай Иванов (в категорията „Театрална музика“за „Шахнаме: Сказание за Зал“) и „На живо“ (в категорията за „Моноспектакъл“).

Водещ на вечерта бе актьорът Веселин Ранков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България
Next: Ето каква колосална сума е спечелил АЕЦ Козлодуй за първото тримесечие на 2022 г.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.