Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10-годишна ученичка се изкъпа в Черно море и умря след 2 седмици в кома
  • Новини

10-годишна ученичка се изкъпа в Черно море и умря след 2 седмици в кома

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
uucncnheikckh.jpg

Лятото не носи само радост. За съжаление през този сезон се отваря тъжен списък с хора, удавили се на плажа или в басейна. Давят се и възрастни, и деца. Разбира се, трябва да обърнем специално внимание на безопасността на децата.
Според докладите на Световната здравна организация всяка година 732 000 души се давят. Удавянето е сред десетте най-разпространени причина за смърт на деца и младежи. Най-изложени на риск във водата са децата до пет години.

За да се наслаждават децата на къпането, без риск за живота и здравето им, не трябва да ги изпускате от очи, когато плуват в басейна, да го проверите дали е оборудван с решетка и така нататък.

Но има и друг вид нещастни случаи, освен удавянето, за които не се знае толкова много – те всяка година отнемат живота най-вече на малки деца…

Това е така нареченото “вторично удавяне”. В този случай давещите се деца или възрастни са спасени, извадени са от водата и са се върнали към живота с помощта на съответните процедури (изкуствено дишане и други).

Връщат се у дома, както изглежда, вече в нормално състояние, но след няколко часа или дори дни започват да усещат голяма умора, лягат да спят и не се събуждат… Това е ужасно, но се случва.

В тази статия ще поговорим за вторичното удавяне, за да може да се погрижите както за безопасността на децата си, така и за своята.

Вторичното удавяне: тихата смърт

Първо ще ви разкажем, или по-точно, преразкажем една история, която се случила наскоро с Линдзи Куява. Тази история попадна в медиите, и, разбира се, за нея написа в блога си и самата Линдзи. Синът й започнал да се дави в домашния им басейн, останал под водата само няколко секунди и за щастие навреме го извадили от водата и го реанимирали.

Всичко с него било наред, но Линдзи решила за по-сигурно да се обърне към педиатър и му оставила съобщение на телефонния секретар, разказвайки какво се е случило. Представете си изненадата й, когато лекарят изключително бързо отговорил на съобщението й и препоръчал по най-бързия начин да закара детето в болница.

Когато Линдзи потърсила сина си, за да го заведе в болницата, видяла, че едва държи очите си отворени – искал да легне и да спи. Чувствал се много уморен и започнал да “преплита” краката. С него явно нещо не било наред. Това било потвърдено и от изследванията, направени в болницата.

Белите дробове на момчето били раздразнени и възпалени от химикалите, които се използват често в плувните басейни. Нивото на кислород в кръвта му падала с всяка секунда – детето всъщност се “давело”, без да го забележи.

Лекарите успели да спасят момчето с необходимите медицински процедури и добри грижи. Отнело им няколко дни. За щастие, майката на детето бързо уведомила лекаря за това, което се е случило, и специалистите успели да предприемат всички необходими мерки.

Но не всяка от тези истории завършват с толкова щастлив край. Известно е, че много деца умират в резултат на вторично удавяне.

След като детето се е давило във водата, може да изминат до три дни, без очевидни симптоми за някакви здравословни проблеми. Но в същото време, тези проблеми нарастват и се стига до трагедия.

Насладете се с децата си на лятното слънце и къпането в морето или басейна, но винаги помнете какво сте прочели в тази статия. Животът и здравето на децата ви си струва това!

Какво да знаете за вторичното и за сухото удавяне?
♦ “сухото” удавяне възниква тогава, когато организмът и мозъкът “усещат”, че сега ще трябва да “вдишат” вода. Тогава като защитна реакция става спазъм на дихателните пътища. Водата не навлиза в белите дробове, но не може да постъпва и въздух, в резултат на което човек остава без кислород.

♦ Вторичното удавяне се случва тогава, когато водата навлиза в белите дробове и остава там. Възможно е да я “изпомпате” от давилия се човек, но част от водата все пак остава в белите дробове и постепенно причинява белодробен оток. В началото той не причинява проблеми на организма, но след няколко часа или дни може да доведе до смърт.

♦ Трябва също така да се има предвид, че водата в басейните съдържа много химикали. Ако те попаднат в белите дробове заедно с водата, предизвикват възпаление и дразнене.

♦ Хлорът дразни силно бронхите.

♦ След като давещото се дете е извадено от водата, “изпомпали“ са от него част от водата и са му направили изкуствено дишане въпреки това малко вода може да остане в белите дробове. След няколко часа тя причинява възпаление на бронхите, белодробен оток, водещ до понижаване на съдържанието на кислород в кръвта.

На какво да обърнете внимание?
► затруднено дишане, учестено, но повърхностно
► при детето забележимо се раздуват ноздрите
► кашлица, която не минава
► болка в гърдите
► леко повишаване на температурата
► неестествена, внезапна слабост, сънливост. Преди минута си е играело, а сега иска да лежи
► странни нарушения в поведението (например седемгодишно дете може изведнъж да се напикае след къпане), забравяне, объркване, световъртеж – знак, че до мозъка не достига достатъчно кислород
► гадене или повръщане
► посиняване на устните или ръцете, бледа кожа

Колко време продължава опасността, ако детето е вдишало вода?
В изключителни случаи – до 48 часа. По-голямата част от пострадалите проявяват симптоми на удавяне в рамките на 5 часа след инцидента. Децата обикновено се държат съвсем нормално през първия час, но в диапазона от един час до два дни се появяват тревожните симптоми.

Препоръки
1. Ако детето ви се е давило, дори това да е било само за “много кратко време” и то на пръв поглед се чувства съвсем нормално, веднага го заведете на лекар за спешна консултация.
2. Нито за миг не изпускайте от поглед децата, когато сте на плажа или на басейна.
3. Научете ги да плуват възможно от най-ранна възраст.
4. Дори ако детето ви знае да плува, не се отпускайте. Може да му стане лошо или нещо (някой) да го удари в басейна (например друго дете, когато скача във водата). Така че бъдете бдителни, трябва постоянно да наблюдавате децата си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженка: Влюбихме се от пръв поглед, но само 8 дни след сватбата съпругът ми умря в страшни мъки заради
Next: РЕШЕНО: Тодор Славков влиза централно във властта с бутонките, застава на челното място в сърцето на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.