Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чичото на премиера дисидент: Кирчо лъже, че е учил в 7-о СУ! Ето къде е завършил
  • Новини

Чичото на премиера дисидент: Кирчо лъже, че е учил в 7-о СУ! Ето къде е завършил

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
dsidsidenntnet.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Днешния премиер никога не е бил ученик в столичното 7-о СУ „Св. Седмочисленици“, както обяви самият той навръх 24 май пред сегашните ученици в него, а в 133-о „А. С. Пушкин“, известно като руското училище.

Това разкри пред ПИК неговият близък роднин, кумец и чичо отец Георги Ганчев, главен викарий на Българската старокатолическа църква.

В 133 СОУ „А. С. Пушкин“ е учил и баща му Петко Петков, но до 7 клас, след което завършил средното си образование в 7-о СО „Св. Седмочисленици“.

Самият Кирил Петков пък никога не е припарвал до 7-о СУ, а се е обучавал от 1-и до 7-и клас в руското училище „А. С. Пушкин“. След това е заминал за Канада с родителите си, където баща му Петко Петков е пребивавал още от 1988 г., както отец Георги съобщи в края на март.

И двете училища се намират на столичната ул. „Шишман“, където в момента живее Кирил Петков със семейството си. Всъщност обитаваното от него жилище над книжарница „Милениум“ на „Шишман“ 18 е на баща му.

Навръх 24 май рано сутринта Кирил Петков се изтърси в 7-о СОУ „Св. Седмочисленици“ на среща с ученици и заразказва колко зле се справял с руския език, като получавал двойки по този предмет. Изявленията му точно в тази посока веднага предизвикаха коментари, че Просто Киро се опитва да се изкара дисидент, който мрази всичко руско още от малък, за да се сложи на един от родителите си във властта – американската посланичка Херо Мустафа, както и на американците, чието благоволение се опитва да спечели покрай войната на Русия в Украйна.

Въпреки това е съмнително какъв руски език е учил Кирил Петков в 7-о СУ, при положение че роденият през 1980 г. е тръгнал на училище през 1987 г. и би трябвало да е пребивавал там до 1992 г., когато заминава за Канада. В началния курс на обучение до 4. клас в българските училище руски език не се изучаваше. След промените през 1989 г. отпадна и задължителното му изучаване в гимназиалния курс.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Буря на хоризонта! Поискаха с кърваво писмо оставката на Корнелия Нинова, столът й е под въпрос
Next: Петков срази Путин с тези думи, какво го предупреди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.