Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чака ни мор! Икономисти сгащиха Василев в брутална лъжа: Правителството ще метне бялата кърпа
  • Новини

Чака ни мор! Икономисти сгащиха Василев в брутална лъжа: Правителството ще метне бялата кърпа

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
aseneikonnnmnonoist.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Ако се намали ДДС върху парното от 20 на 9%, цените ще паднат. Може да се направи усилие да се намали още увеличението на парното. Това заяви в ефира на „Събуди се“ икономистът Георги Ангелов.

„Токът бе сведен до 2,5%, което никой няма да усети, така трябва да се процедира и с парното, заключи той.

„Ако хората не си плащат сметките, нищо няма да се подобри“, категоричен е Ангелов и добави, че именно заради това повишаването на сметките трябва да е по-плавно.

В студиото бе и икономистът доц. Григор Сарийски, който обаче не бе съгласен: „Това не намалява цената на парното, а просто държавата компенсира, но това не може да е безкрайно. Ние ще платим това намалено ДДС, но няма да е през цената на парното, а през други разходи“, обясни тезата си той.

„Имаме много индустрии, които печелят. Енергетиката прави страшни пари. Тези пари са от външните пазари, оръжейната индустрия, износа на олио и зърно. Ние също печелим от ситуацията“, категоричен пък бе Ангелов.

По думите му е добре да се върви към повишение на доходите, а не „да се намаля с 5 ст. цената на хляба или да се дават 25 ст. За бензин, които ще бъдат взети от държавата на другия ден“, каза Ангелов.

„Това са добри пожелания, но не може да увеличаваме заплати през бюджета“, категоричен бе доцентът.

Според него парите от енергетиката трябва да се вложат срещу амортизацията в централите.

Експертите не смятат, че нулевото ДДС ще свали цената на хляба за крайния потребител.

„Не може до безкрайно да се крепим с помощи. Държавата трябва да си влезе във функциите“, категоричен е Сарийски.

По думите на Ангелов горивата ще продължат да поскъпват с по 20 стотинки всеки месец, особено ако се откажем от руския петрол.

На въпрос дали Асен Василев е бил прав в прогнозата си, че инфлацията до края на годината ще бъде около 10-11%, Сарийски отвърна:

„Инфлацията на годишна база ще е много по-голяма от тази, която прогнозира Асен Василев. Тя само в момента е около 14%. Икономиката е като кораб, с него не може да правите дрифтове и остри завои. Според мен инфлацията към края на годината ще е 18-20%, а може и повече“, категорично заключи доцентът.

„Мерките на калпак не помагат, ако се продължават с тези мерки, правителството ще метне бялата кърпа и ще трябва следващите да се оправят“, каза Сарийски.

Според него няма да изпълним критериите за Еврозоната, но най-вероятно, съдейки от това, че ни тикат натам, просто ще има дерогация на критериите. „Това значи, че критериите ще бъдат занижени и ще може да влезем там, каквото и да правим“, категоричен е доцентът.

„Това ще ни изиграе много лоша страна. Ако вкарате такава страна в еврозоната, е като да пуснете състезател от 50 кг. с двойно по-тежки. Той ще е използван като пушечно месо. Няма смисъл от това нещо. България вече поема по гръцкия сценарий“, скептично заключи той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев с незаконно дете?
Next: Преглътнахме, че сметките скачат трагично, но вече ни попиляха! Нов скок на цените на бензина и дизела

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.