Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Аргирови вдигнаха палати с басейни в Банкя. Стават съседи на Бойко
  • Новини

Братя Аргирови вдигнаха палати с басейни в Банкя. Стават съседи на Бойко

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
argiagiaorobratq.jpeg

Новодомци ще бъдат съвсем скоро братя Аргирови. Светослав и Благовест са приключили със строежа на чисто новите си къщи в Банкя, които разполагат дори с басейни.

С тях звездните обитатели на близкото до София градче се умножават още и към живеещите от години в Банкя Бойко Борисов и дует „Ритон“ се присъединяват и най-известните близнаци у нас.

Къщите им не се намирали много близо до тази на бившия премиер и лидер на ГЕРБ, но били на хубав парцел, който Аргирови купили изгодно още преди 15 години, когато цените на имотите не хвърчаха във въздуха, както сега. Избрали точно Банкя заради чистия въздух и гледката към планината, както и красивия център на града.’

Строежа певците започнали още през 2020 г. преди покачването на цените на материали и успели да го завършат бързо, като в момента оставали само довършителни дейности, както и самото обзавеждане на палатите, за което отговаряли техните съпруги чужденки. Половинката на Благовест, която е румънка, заложила на мебели в късен барок, които щели да се изработват по поръчка, а къщата на брат му Светослав, женен за норвежката Кристин, щяла да бъде с интериор в средиземноморска стилистика.

Братята разполагат със солидни финансови възможности, защото отдавна не се издържат само с музика. Естрадните звезди от близкото минало са собственици на 10 фирми, които развиват дейност на територията на столицата.

Всички те са регистрирани на адрес в софийския квартал „Лозенец“ и се занимават с разнообразни дейности, като преобладаващи са търговията с недвижими имоти, строителство, инвестиционни сделки, посредничество, консултантски услуги, импресарска и рекламна дейност и мениджмънт.

62-годишните близнаци не се притесняват от кризата, която ни връхлетя, защото са се подсигурили добре в годините. Певческата им кариера от десетилетия е на заден план и се е превърнала по-скоро в хоби, отколкото в професия.

Музикалните идоли от 80-те са проявили отличен бизнес нюх и живеят охолно, като техни колеги издават, че отдавна са в списъка с милионери на страната ни. Пръв в бизнес начинанията се ориентирал Благовест Аргиров, който всъщност се усетил, че хлябът е в имотите, и основал първата си кантора още докато брат му пребивавал в Норвегия. Светослав изкара доста години зад граница и бе добре платен в скандинавската държава, като успя да вземе и солидна чужбинска пенсия от 12 бона.

През 2017 г. продаде къщата си в Норвегия и с жена му се върнаха у нас. Синовете и на двамата обаче продължават да живеят там и не се прибират често при родителите си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прибирайте колите! Обявиха червен код за утре, идват бури и едри градушки
Next: Премиерът Кирил Петков удари по масата и нанесе страшен удар на руснаците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.