Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магнатът в изгнание Ходорковски алармира! Ето какво е намислил Путин, черен сценарий за всички
  • Новини

Магнатът в изгнание Ходорковски алармира! Ето какво е намислил Путин, черен сценарий за всички

Иван Димитров Пешев май 29, 2022
hodorovskvsi.jpg

Живеещият в изгнание бивш руски петролен магнат Михаил Ходорковски призова Запада да достави тежки оръжия на Украйна, предаде ДПА.

Путин е изключително опасен и не е добре да се удовлетворяват исканията му!

„Ако украинците не получат тежки оръжия, за които настояват, те скоро ще се сражават около Киев“, предупреди той пред вестник „Билд“.

Ходорковски, който официално живее в Лондон, заяви, че западните политици са изплашени от руския президент Владимир Путин. Той ги разкритикува, че вярват, че не са във война с Русия.

„Това е много глупаво поведение“, смята Ходорковски, който заяви, че от гледна точка на Путин западните политици и западните страни са вече във война с Русия.

Преди време той даде и друго интервю:

Водя лична война с Владимир Путин от близо 20 години. Това доведе до десет години затвор в Русия и след това изгонване с предупреждение, че ме очаква доживотен затвор, ако някога се върна. Познавам ли човека, който ми причини всичко това? Мисля, че да. Ето защо гледам с отчаяние на пораженския подход на западните лидери като Джо Байдън, Еманюел Макрон и Нафтали Бенет.

Трудно ми е да преценя как се виждат действията им от техния електорат. Знам обаче добре как ги възприема Путин, седнал в края на дългата си маса. Те летят за Москва, звънят му, молят го да спре, уверяват го, че няма да се намесват и не искат той да възприема определени движения като провокация. Путин вижда всичко това като слабост, а това е изключително опасно.

Част от проблема е, че настоящите лидери на западните държави никога не са се занимавали с главорези. Техният опит и образование са свързани с взаимодействията между държавници. Принципът на поведението на тези хора е, че и двете страни правят взаимни отстъпки в интерес на своите граждани. Войната е зло за тях, а използването на сила е крайна мярка.

Не е така с Владимир Путин. Той е отгледан от КГБ, организация, която разчита на сила и незачитане на закона. Докато работи в кметството на Санкт Петербург в началото на 90-те години, той отговаря за неформалното взаимодействие на правоприлагащите органи с гангстери. Санкт Петербург по това време се възприемаше в Русия точно както Чикаго беше по време на сухия режим. Вместо контрабандно уиски гангстерите продаваха наркотици и петрол.

Времената се промениха, но начините му за решаване на проблеми останаха. Някои от разговорите между негови довереници и известни престъпници, оповестени след разследване от испанската прокуратура, ни помагат да разберем как убийството на Александър Литвиненко и отравянето на Алексей Навални и Скрипал са се случили след кимването на лидера. Подобни действия са норма в кръговете на президента, защото той е главорез по природа.

Дори след повече от 20 години на власт, придобил силен имидж и самочувствие, бандитът винаги ще си остане бандит по отношение на възприятието си сред околните. Драстична грешка е, когато гледат на него като на нормален държавник. Чуждестранните партньори на Русия не успяват да разберат кой всъщност е той.

Част от проблема е, че настоящите лидери на западните държави никога не са се занимавали с главорези.
Имам богат опит в справянето с бандити. След като прекарах десет години в руските затвори, мога да кажа, че най-опасното нещо е да им покажа някаква слабост или несигурност. Всяка стъпка към техните искания без ясна демонстрация на сила ще се възприема като слабост. Следвайки тяхната логика, ако западните страни казват, че няма да се откажат от Украйна и въпреки това правят точно това, това означава, че са слаби. И това вероятно позволява на Путин да гледа към други съседи като Естония, Латвия, Литва и Полша, които също са били част от Руската империя в миналото.

Трябва да разберете, че Путин в главата си отдавна не е във война с Украйна, а с Америка. И сега изглежда, че САЩ и НАТО ще се оттеглят. Той не е единственият главорез, който възприема ситуацията по този начин. Други бандити също гледат и чакат своя ред, докато унижението на САЩ отеква по целия свят. Приднестровието се раздвижва, Балканите отново са неспокойни, Иран атакува американски бази. В един момент САЩ и НАТО ще отмъстят, но дотогава ще бъдат измъчвани от гарвани и лешояди в различни части по света и Путин няма веднага да разбере, че отблъскването е сериозно. Навикът за безнаказаност сред главорезите не си отива толкова бързо. А това означава вероятно по-лоша, дори по-голяма война.

Може би не вярвате. Но помислете за това – Путин успя да повиши рейтинга си, когато дойде на поста, през 1999 г., с войната в Чечня. Той реши проблема с контрола на своя „временен президент“ Дмитрий Медведев, като влезе във война с Грузия през 2008 г. След като влезе във война по заповед на Путин, Медведев беше принуден да се откаже от собствената си програма за модернизация. Путин реши проблема с падането на рейтинга си през 2013-2014 г., като превзе Крим.

Сега войната в Украйна заглушава всякакви оплаквания от десетилетието на икономически упадък. Ако му бъде позволено да превземе Украйна, икономиката ще продължи да се срива в резултат на корупция и санкции. Потоп от ковчези ще се върне у дома в Русия, защото партизанската война не може да бъде спряна. Настроението на населението ще продължи да се влошава. И през 2024 г. ще има избори.

Какво ще бъде решението на Путин? Това ще бъде поредната „специална операция“. Молдова е твърде малка, така че вероятно ще бъде в балтийските държави или Полша. Освен ако Путин не бъде спрян във въздуха над Украйна, НАТО ще трябва да се бие с него на земята.

Що се отнася до ядрените оръжия, руският президент има маниакална психоза. Обсебен е от това да бъде историческа личност като Сталин. Той постави огромна статуя на княз Владимир, създателя на Русия, пред портата на Кремъл. Но не е склонен към самоубийство. Той ще използва ядрени оръжия само ако вярва, че няма да има отговор. С всеки ден, в който НАТО отхвърля забраната за полети зона над Украйна, самочувствието му расте.

Не искам страната ми да се изправи срещу НАТО в глобален конфликт, но опитът да разговаряш с главорез, без да му покажеш силата си, води точно до това.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудовищна трагедия на 29-ти май. Самолетна катастрофа с жертви рано тази сутрин
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 29-ти май

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.