Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха токсичен химикал системно слаган в български храни
  • Новини

Откриха токсичен химикал системно слаган в български храни

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
himikalsnejejnaka.jpg

Сред рисковите продукти може да са готовите за консумация салати, особено „Снежанка“ и „Руска“, сладоледи, сладкиши, торти, желета и гелове, сосове, лютеница, майонеза, някои екзотични подправки и други.

Отровен химикал е откриван системно в храни на българския пазар и страната ни е била многократно предупреждавана от други страни в ЕС. В Системата за бързо оповестяване за опасни храни на Съюза (RASFF) от началото на септември до 29 октомври 2021 г. са постъпили близо 60 нотификации с ниво „сериозен риск“ за наличие на етилен оксид в различни видове храни, внесени у нас, предупреждава „Активни потребители“.
външна реклама

За същия период Брюксел е включил страната ни в 8 предупреждения. За последната година нотификациите само за България са 49. От „Активни потребители“ коментират, че броят им е „твърде голям“.

Не е известно държавният контролен орган – Българската агенция за безопасност на храните – да е оповестила по обществено достъпен начин информация за конкретните храни и търговските обекти, в които те са се продавали. Не е ясно дали са били иззети.

OFFNews изпрати запитване с тези въпроси до БАБХ и очаква разяснението им.

Какво е етилен оксид?

Етиленовият оксид (C2H4O) е органично химическо съединение. Той е цикличен етер и е най-простият епоксид. В нормални условия е безцветен и леко сладникав на мирис газ. Намира широко приложение като суровина в химическата индустрия. От него се произвеждат етиленгликол, полиетиленгликол, етаноламини, полисорбат и др.

В медицината и фармацията обгазяването с етилен оксид е стандартна процедура за дезинфекция на медицински изделия, например спринцовки. Използва се още като фунгицид (пестицид), дезинфектант и консервант за третиране на някои зърнени култури. Ако третирането не е направено съгласно изискванията, етилен оксидът става част от готовите за консумация храни.

Защо е опасен?

Етилен оксидът е отровен газ. При вдишване в големи количества поразява белите дробове и нервната система. Той е запалим, дразнещ човешките сетива и лигавици и има мутагенно и канцерогенно действие. Дълготрайното влияние на етилен оксида, например консумация на храни съдържащи следи от веществото, може да доведе до развитие на лимфоми, левкимия и рак на гърдата.

В ЕС е забранено готови за консумация храни да се третират с етилен оксид. В Азия и Африка той се използва масово.

Профилът на опасните храни

Близо 90% от храните, идентифицирани с етилен оксид, са или технологични добавки (Е номера) известни като „гуми“, или продукти, съдържащи тези вещества. Проблемните технологични добавки са известни под имената „ксантанова гума“, „гума локуст“ „гума гуар“ и др. Те се внасят от Азия и се влагат в огромни количества в готови за консумация храни и съответно ги замърсяват с етилен оксид.

Това са предимно индустриално произведени готови храни и овкусители. Много вероятно е в значителна част от изброените по-горе продукти да са използвани вече посочените замърсени „гуми“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски пържени филийки – най-добрата закуска до и отвъд Босфора! Меки и сочни
Next: Сбогом, ЧЕЗ: 10 бона струва домашна ВЕИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.