Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 390 000 пенсионери ликуват! Важни промени пълнят джобовете им
  • Новини

390 000 пенсионери ликуват! Важни промени пълнят джобовете им

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
djbovievieive.jpg

Работят по десетки варианти за преизчисляване на сумите
Започна взимането на 75 лв.

Нови пенсии ще дават от 1 юли 2022 г. Работим по това пенсиите да не бъдат намалени от 1 юли след отпадането на ковид добавката от 60 лв., каза министърът на труда Георги Гьоков. Той обясни, че работна група разглежда десетки варианти за преизчисляване на пенсиите.

Целта е да бъдат избрани най-добрите два-три варианта, които да бъдат предложени на народното събрание.

Ако нищо в законодателството не бъде променено, от 1 юли пенсиите ще бъдат индексирани по швейцарското правило – с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Според предварителните изчисления това увеличение ще бъде с 6,1%, което обаче няма да покрие отпадането на ковид добавките от 60 лв., които ще дават само до юни.

Сред вариантите за определяне размера на пенсиите от 1 юли е преизчисляването им на база средния осигурителен доход през 2018 г. или 2019 г. Друг вариант е да се увеличи тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,35 на 1,5.

Проблемът е, че в момента над половината пенсионери взимат минималната пенсия от 370 лв. Ако минималната сума за всеки пенсионер бъде увеличена, така че да стане равна на сегашната минимална пенсия плюс добавката от 60 лв., делът на хората, които ще взимат минимална пенсия, без значение какви осигуровки са плащали, ще стане още по-голям.

Обсъжда се и вариант хората, чиито пенсии са по-ниски от прага на бедност, да получават социални добавки, ако нямат други доходи. Защо социално да се подпомага пенсионер, който взима 370 лв. пенсия, но работи и получава други доходи, заяви министър Гьоков. Според експерти до които „Труд“ се допита, обаче много пенсионери работят именно защото взимат само 370 лв. и те не им стигат, за да живеят. Ако този вариант бъде приет, ще бъдат наказани пенсионерите, които продължават да работят.

Най-ниската пенсия за трудова дейност и пълен осигурителен стаж не трябва да бъде по-ниска от 413 лева, каза министър Гьоков

След разговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество би могло, с актуализацията на бюджета от 1 юли, да има увеличение на минималната работна заплата. Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков в студиото на „Събуди се” по Нова телевизия.

„В коалиционното споразумение сме приели, че трябва да се изготви механизъм за увеличение на минималната заплата. Той няма да е готов до юли, защото изчакваме европейска директива, но знаем какви са индикативните стойности”, добави той.

„Идеята е от юли минималната работна заплата да стане 50% от средната работна заплата за страната за предишната година. Трудно е да се каже обаче колко точно ще бъде това. Може би ще е 760 лв., това са сметнали работодателите, но може и да е по-голяма”, посочи социалният министър.

„В средносрочен план ние променяме цялата система на социалната подкрепа и социалното подпомагане като обвързваме помощите към тези, които не могат да се справят, само с линията на бедност”, добави той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен отмъсти жестоко на сваляч на жена му в Банско
Next: Никога не е стигал до там: Само преди минути Путин прониза цялото човечество с най-страшната заплаха

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.