Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Траур. Трагедия почерни семейството на Румен Радев. Тежко погребение на върха
  • Новини

Траур. Трагедия почерни семейството на Румен Радев. Тежко погребение на върха

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
traurauruaurarabb.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Починал е първият свекър на Десислава Радева – Страхил Свиленски, научи „Ретро“. Той е баща на депутата Георги Свиленски, за когото президентшата навремето е била омъжена и с когото имат общ син, кръстен на дядо си Страхил.

Свиленски-старши, който бе известен полковник от запаса, издъхнал на 79-годишна възраст в София. Той е роден на 23 януари 1943 г. в гр. Пелово, Плевенска област. Завършва 87-и випуск на ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново през 1965 г. Офицерската му служба започва във военното поделение в Девин и преминава през ССВУ в Горна Оряховица, Военното училище във Велико Търново, уволнява се като заместник-командващ на Първа армия в София.
„Отиде си един достоен офицер, който нямаше врагове. Много са онези, които помнят отзивчивостта му и готовността да помогне на всеки. Неговите съвипускници, колеги и приятели изразяват своите искрени съболезнования към семейството и близките му“, пишат приятелите му от армията.

Погребението на полк. Свиленски е било на 3 май в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Колеги на бащата на депутата от БСП Георги Свиленски не споделят дали първата дама Десислава Радева е присъствала лично. Буквално дни преди това тя се прибра от визитата си в Испания, на която придружаваше държавния глава. След развода с Георги Свиленски двамата запазват уважението помежду си, но общуват единствено заради общия им син, който завърши преди 2 години университета „Маунт Мърси“ в щата Айова в Америка, където взе бакалавърска диплома в специалност „Бизнес администрация“. Десислава не контактувала с роднините на бившия си мъж активно, но пък и двамата с Георги Свиленски се грижели еднакво за своя общ наследник, преди той да поеме сам пътя си в живота.

Депутатът от БСП се залюбва с Деси, когато тя е студентка в УНСС, и бързо представя кандидат-снахата на родителите си, които им спретват скромна сватба. Още преди бъдещата първа дама да завърши висшето си, през 1997 г. на бял свят се появява техният син с Георги, който тя кръщава на своя свекър. Двамата обаче се развеждат, когато Страхил-младши е още в ранна детска възраст заради несходство в характерите.
През 2020 г. почина и вторият свекър на Десислава – бащата на президента Румен Радев. Георги Радев издъхна на 83-годишна възраст във ВМА, където той бе приет за лечение по спешност месец по-рано, но специалистите не можаха да го спасят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петър Стоянов: На запад от нас се създава нация, която ще започне да ни мрази
Next: Извънредно! Коалицията е пред разпад: ИТН с удар към Промяната – спират плана за еврото

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.