Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Траур. Трагедия почерни семейството на Румен Радев. Тежко погребение на върха
  • Новини

Траур. Трагедия почерни семейството на Румен Радев. Тежко погребение на върха

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
traurauruaurarabb.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Починал е първият свекър на Десислава Радева – Страхил Свиленски, научи „Ретро“. Той е баща на депутата Георги Свиленски, за когото президентшата навремето е била омъжена и с когото имат общ син, кръстен на дядо си Страхил.

Свиленски-старши, който бе известен полковник от запаса, издъхнал на 79-годишна възраст в София. Той е роден на 23 януари 1943 г. в гр. Пелово, Плевенска област. Завършва 87-и випуск на ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново през 1965 г. Офицерската му служба започва във военното поделение в Девин и преминава през ССВУ в Горна Оряховица, Военното училище във Велико Търново, уволнява се като заместник-командващ на Първа армия в София.
„Отиде си един достоен офицер, който нямаше врагове. Много са онези, които помнят отзивчивостта му и готовността да помогне на всеки. Неговите съвипускници, колеги и приятели изразяват своите искрени съболезнования към семейството и близките му“, пишат приятелите му от армията.

Погребението на полк. Свиленски е било на 3 май в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Колеги на бащата на депутата от БСП Георги Свиленски не споделят дали първата дама Десислава Радева е присъствала лично. Буквално дни преди това тя се прибра от визитата си в Испания, на която придружаваше държавния глава. След развода с Георги Свиленски двамата запазват уважението помежду си, но общуват единствено заради общия им син, който завърши преди 2 години университета „Маунт Мърси“ в щата Айова в Америка, където взе бакалавърска диплома в специалност „Бизнес администрация“. Десислава не контактувала с роднините на бившия си мъж активно, но пък и двамата с Георги Свиленски се грижели еднакво за своя общ наследник, преди той да поеме сам пътя си в живота.

Депутатът от БСП се залюбва с Деси, когато тя е студентка в УНСС, и бързо представя кандидат-снахата на родителите си, които им спретват скромна сватба. Още преди бъдещата първа дама да завърши висшето си, през 1997 г. на бял свят се появява техният син с Георги, който тя кръщава на своя свекър. Двамата обаче се развеждат, когато Страхил-младши е още в ранна детска възраст заради несходство в характерите.
През 2020 г. почина и вторият свекър на Десислава – бащата на президента Румен Радев. Георги Радев издъхна на 83-годишна възраст във ВМА, където той бе приет за лечение по спешност месец по-рано, но специалистите не можаха да го спасят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петър Стоянов: На запад от нас се създава нация, която ще започне да ни мрази
Next: Извънредно! Коалицията е пред разпад: ИТН с удар към Промяната – спират плана за еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.