Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радост! Най-накрая черешите станаха по джоба ни
  • Новини

Радост! Най-накрая черешите станаха по джоба ни

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
cheirieishiih.jpg

Цената на черешите се срина 7 пъти за по-малко от две седмици и вече на пазара могат да се намерят родно производство по 5 лева за кило. Това показа проверка на „Телеграф“ на столичен пазар.
По табелите пише, че са с произход Сандански, Кюстендил, Пловдив и други градове. В началото на май пък стартира масово предлагане на червените костилкови плодове по 35 лева, с произход Гърция.

След като пазарът се наводни и цената им започна да пада драстично. Преди седмица в търговските вериги можеха да се намерят кутийки от 250 грама за 6 лева, а в момента същите разфасовки са по 3,50 лева и килото е 14 лева.

Реколта

Тазгодишната реколта от череши няма да е задоволителна. Студената пролет и сланите се отразиха зле на цъфтежа на насажденията, като картината е различна в отделните райони на страната, коментира доц. д-р Сава Табаков – декан на Лозаро-градинарския факултет в Аграрен университет – Пловдив, пред Марица.бг. Той уточни, че подобна ситуация се наблюдава и при сините сливи, поради което и от тях не се очакват високи добиви.

По данни на отдел „Агростатистика“ към Министерство на земеделието общият брой на площите с череши в страната през 2021 г. е 126 490 декара, което е ръст с близо 2 хил. дка в сравнение с предходната година. От тях са реколтирани 107 540 декара, а 9140 декара са младите, които още не плододават.

Искат нисък ДДС и за плодове и зеленчуци

ДДС на българските плодове и зеленчуци да бъде намалено, е становището на Министерството на земеделието, което ще бъде представено при актуализацията на бюджета. Това коментира министърът на земеделието Иван Иванов пред Нова тв. Той допълни, че нулевата ставка на ДДС на хляба ще задържи цената въпреки поскъпването на хлебната пшеница. Очаква се поевтиняване на плодовете и зеленчуците, тъй като на пазара предстои засилено предлагане на продукция с български произход, каза още Иванов.

Той отчете, че в момента на цените се отразяват увеличените цени на енергийните ресурси, торове и препарати, с които се обработват културите. В разгара на сезона се очаква българският потребител да има възможността да си купува качествени български плодове и зеленчуци на нормални цени.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИЗВЪНРЕДНО: Правителствените линии пламнаха! Жестоко меле на 153 км на АМ Тракия, този път не са случайни
Next: Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.