Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица
  • Новини

Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
bazihaiidarana.jpg

„Състоянието ми се влошава за часове и най-общо в момента само се надяваме да издържа до края на другата седмица. Трансплантираният ми бъбрек се влоши рязко и не ми остави време за реакция.“

Тези емоционални думи сподели младото момиче Божидара Павлова от град Божурище, Софийска област, която води отново тежка битка за живота си.

През март 2008 г. 12-годишната тогава Божидара е успешно трансплантирана в детска болница в Москва. Операцията е заплатена изцяло от дарения и момичето и близките се обнадеждават, че животът й ще продължи нормално.

Това наистина се случва съвсем доскоро, когато трансплантираният орган започва да създава проблеми на смелата Божидара. Шанс за спасение от трудната ситуация има и се намира в турска клиника. Но спешно са необходими 50 000 лева за лечението – сума, която е непосилна за нея и семейството й.

„За по-малко от 24 часа е събрана повече от половината сума (бел. ред. – вчера в ранния следобед сумата беше над 28 000 лева). Ако по време на лечението възникнат допълнителни разходи, ще посоча информация“, заяви пред „България Днес“ Павлова, която в първия ден от седмицата започва да търси начини за набиране на средствата.

„До часове ще имам открита дарителска сметка и се надявам да получа офертата от турската болница възможно най-скоро. Надявам се това да се случи някак до ден-два, защото наистина времето ме притиска. Бих се радвала за насоки по откриване на дарителска кампания и съвети. Наистина не знам откъде да започна“, добавя с тревога красивата Божидара, която е изправена пред поредното предизвикателство в живота си, съобщава „България днес“.

Историята на Божидара трогна мнозина още преди 14 години, когато стана ясно, че институции бавят трансплантацията на момичето. Документацията беше готова, но дълго време чакаше по чиновнически бюра.

Божидара е на хемодиализа три пъти седмично от февруари 2007 г. Според лекарите детето може да бъде поддържано по този начин не повече от няколко месеца и най-късно до есента на 2007 г. трябва да му бъде присаден бъбрек.

На 16 май 2007 г. профилна комисия към Александровска болница изготвя протокол, с който насочва Божидара за трансплантация в чужбина. След 3 месеца, на 22 август 2007 г., Комисията за лечение в чужбина одобрява молбата на родителите и насочва случая към център „Фонд за лечение на деца“. След това минават още 3 месеца, преди документите й да бъдат внесени за разглеждане от Обществения съвет към центъра. Едва на 21 ноември същата година офертата е одобрена и е решено да бъдат отпуснати средствата, необходими за бъбречна трансплантация.

През това време родителите на Божидара са силно разтревожени. Детето прехвърля отдавна препоръчания от лекарите срок за поддържане чрез хемодиализа и с всеки изминал ден се чувства все по-зле – вие й се свят, става й лошо, губи сили.

Последният подпис на документите за трансплантация в чужбина е поставен на 24 януари 2008 г. – 45 дни след като са представени на здравния министър от център „Фонд за лечение на деца“ и 253 дни след подаването на молбата в Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство.

„Наистина благодаря за подкрепата!“, добави Божидара, която за последните часове среща огромна вълна от съпричастност и това й дава сили да се пребори за живота си.

Можете да помогнете

„Успях да си направя сметка в изипей, която обаче не е дарителска. Към момента мога да дам и личната си сметка в „УниКредит“. Дарителска сметка все пак трябва да успея да имам тази седмица. Конкретна оферта също. Към нея ще направя пей пал и револют“, обяви младата дама по повод това как да й помогнат хората, които имат желание.

Средства може да изпращате на следната сметка:

Титуляр: Божидара Павлова

Изипей IBAN: BG52ESPY40040023204421

УниКредит IBAN: BG35UNCR70001522432191

Моля споделете новината, за да спасите живот!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож
Next: Политолог: Идват масови протести и натиск, Харвардците ще бъдат пометени! Радев вече ги хвана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.