Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черната диагноза изтече от ЦРУ, това е апокалипсис! Ето истината за болестта на Путин
  • Новини

Черната диагноза изтече от ЦРУ, това е апокалипсис! Ето истината за болестта на Путин

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
crutiautaptunini.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Здравословното състояние на руския президент Владимир Путин е обект на активно обсъждане в администрацията на американския президент Джо Байдън, след като в края на май US разузнаването представи четвърти общ доклад.

В класифицирания документ се казва, че изглежда Путин през април се е подложил на лечение от рак в напреднал стадий, казват пред сп. “Нюзуик” трима високопоставени представители на американското разузнаване, които са се запознали с докладите.

“Нюзуик” цитира източник от кабинета на директора на националното разузнаване (който координира всички 17 разузнавателни агенции), източник от Агенцията за военно разузнаване и с пенсиониран висш офицер от военновъздушните сили.

И трите източника са запознати с доклада на американското разузнаване за здравословното състояние на Владимир Путин и ситуацията в Кремъл, който е бил предаден на администрацията на Байдън.

“Контролът на Путин вече не е абсолютен”, казва един от източниците. – Борбата за власт в Кремъл по време на неговото управление все още не е толкова интензивна. Всички усещат, че краят е близо.”

Всички източници посочват външни признаци на заболяването на Путин, които са наблюдавали по време на публичните изяви на руския президент през април и май. Анализатори на американското разузнаване, включително специалисти по психиатрия и дистанционна диагностика, са проучили внимателно видеоматериалите от събитията.

Някои наблюдатели са видели признаци на болестта на Паркинсон в поведението на руския президент във видеоклиповете. Източници от американското разузнаване твърдят, че Путин може да има рак.

Освен това според американските разузнавателни служби Путин е преживял опит за убийство през март.

През май Кирил Буданов, ръководител на Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната, говори за неизлечимия рак на Путин и за неуспешния опит за убийство в интервю за Sky News, а след това и за “Украинска правда”. Буданов заяви, че Главното разузнавателно управление разполага със собствена мрежа от източници за случващото се в Русия.

Американските източници обаче подчертават, че увереността им в тези заключения не е абсолютна и че не се ангажират да прогнозират кога ще умре Путин. Според тях преди войната важен източник на информация за физическото и психическото състояние на Путин са били срещите му със западни лидери, дори на често осмиваната дълга маса, но след агресията срещу Украйна тези срещи на практика са прекратени.

След публикуването на статията “Нюзуик” пише, че е получил коментар от Адриен Уотсън от Съвета за национална сигурност на САЩ: “Съобщенията, че съществуват такива оценки от разузнавателната общност и че президентът е бил запознат с тях, са неверни.

В интервю за френския телевизионен канал TF1 на 30 май руският външен министър Сергей Лавров определи публикациите за болестта на Путин като слухове, разпространявани “в разрез с ежедневната способност да се установи кой и как изглежда”.

Един от източниците на статията обаче предполага, че думите на Лавров не трябва да се приемат за чиста монета и че те по-скоро трябва да се разглеждат като опит да се демонстрира неговата лоялност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: По-лошо от война. Колосална трагедия със загинал край Стара Загора тази сутрин
Next: КАМЪНИТЕ ПАДАТ: Бие ни градушка като по Яворов. Апокалипис до септември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.