Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масларова: Хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв пенсия, а който не е работил 300 лева
  • Новини

Масларова: Хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв пенсия, а който не е работил 300 лева

Иван Димитров Пешев юни 3, 2022
maslasoroaovava.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Това което се прави в момента с пенсиите, е като социална помощ и не е справедливо спрямо хората с дълъг трудов стаж.

Преизчисляването на всички пенсии с новите осигурителни прагове е най-справедливият подход за актуализиране на пенсиите според бившия социален министър Емилия Масларова. Тя коментира пред BTV последните предложения за повишаване на пенсиите, предложени от управляващите.

Масларова, социален министър в три кабинета – на Димитър Попов, Андрей Луканов и Сергей Станишев, коментира предложението от следващата година минималната пенсия да стане 300 лв., а 1440 лв. – максималната.

Според нея изкуственото увеличаване на минималната пенсия сблъсква хората и обижда хората с дългогодишен трудов стаж.

„Трябва да извадим всички социални плащания от пенсионната система. Това, което правим с минималната пенсия сега, е социално плащане. Тоест, ти имаш принос в системата със 160 лв. – това трябва да получиш от тази система“, коментира още тя.

Бившият социален министър уточни, че в момента се работи на парче, по политически причини.

Тя беше категорична, че бонусът от 50 лв. за всички пенсионери също не е справедлив.

„Това са над 1 млрд. лв. Трябва да се оценява – на кого да дадеш. Това е помощ, нека не бъркаме пенсионната система, колкото повече пипаме в нея, толкова повече демотивираме младите хора. Казват си, че няма смисъл да се осигуряват на максималния праг“, заяви бившият социален министър.

По думите ѝ е крайно несправедливо максималният осигурителен праг да не се повишава, както се предлага за догодина.

„Администрирането на нещата по политически причини е несправедливо. Няма нищо лошо минималната пенсия да стане и 500 лв., и 1000 лв., но тогава когато другите пенсии се придвижат нагоре с аналогичния процент. Защото в противен случай хора, работили 35-40 години, ще получат 350-400 лв., а хора, които нямат почти никакъв принос в осигурителната система – 300 лева. Това демотивира“, посочи Масларова.

Проблемите на държавата не бива да се решават през пенсионната система, посочи още тя. Устойчивост, адекватност и сигурност са принципи в пенсионната система, които са важни, заяви Масларова.

Относно предложението за детските надбавки за всички без подоходен критерии Масларова каза, че е по-добре този ресурс да се разпредели като услуги.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Атаката се обръща! Неподозиран срив в отношенията на Путин и Рамзан Кадиров
Next: София се къса по шевовете! Протест на служители в системата на МВР блокират града

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.