Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова касапница в САЩ, този път брутална стрелба право в тълпата във Филаделфия! Много убити и ранени
  • Новини

Нова касапница в САЩ, този път брутална стрелба право в тълпата във Филаделфия! Много убити и ранени

Иван Димитров Пешев юни 5, 2022
strelbieflfaldenl.jpg

Трима души бяха убити, а 11 – ранени, при стрелба на оживена улица в американския град Филаделфия, предаде Франс прес, като се позова на полицията.

„Четиринадесет души, по наши данни, са били улучени от куршуми и хоспитализирани. Трима от тях – двама мъже и една жена – са починали по-късно в болницата от множеството огнестрелни рани, (които са получили)“, каза пред журналисти инспектор Ди Еф Пейс от полицията във Филаделфия.

Полицаите, пристигнали на място, „идентифицирали няколко стрелци, които били открили огън по множеството“ в района на „Саут стрийт“ – оживена улица във Филаделфия.

„Може да си представите, че по „Саут стрийт“ е имало стотици хора, както всеки уикенд, когато е била открита стрелбата“, каза полицейският инспектор.

Пейс добави, че полицаите стреляли по един от стрелците, но не уточни дали той е бил улучен.

Засега няма арестувани за стрелбата, съобщиха местни медии.

Инспектор Пейс каза, че на мястото на стрелбата са открити два пистолета, а полицията ще проучи записите от камерите за видеонаблюдение на търговските обекти в района.

Виж ощеТрима мъртви в Айова и изблик на Байдън: За Бога, колко още касапници можем да приемем?

САЩ бяха разтърсени през последните седмици от широко отразени стрелби с много жертви – на паркинг в щата Айова, в магазин за хранителни стоки в щата Ню Йорк, в начално училище в Тексас, където загинаха 19 деца, и медицинско заведение в Оклахома.

„За Бога, колко още касапници сме готови да приемем?“, попита президентът Джо Байдън в реч, произнесена в Белия дом преди дни. Президентът демократ призова за поредица от мерки, на които през годините републиканците в Конгреса са се противопоставяли, включително забрана на продажбата на щурмови оръжия или, ако това не е възможно, повишаване на минималната възраст от 18 на 21 година, след навършване на която човек може да си купи оръжие.

Байдън поиска също производителите да не бъдат защитени от съдебно преследване за насилие, извършено от хора, ползващи техни оръжия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът спря, изтече секретен гриф: Ето кои държави са новите цели на Владимир Путин
Next: Последно! Гьоков обяви с колко се вдигат пенсиите от 1 юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.