Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу
  • Новини

Почина дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
detedurjavkaoelelo.jpg

ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ УМИРАТ И БЕЗ ВОЙНА

Уважаеми, съграждани! Не намирам думи да напиша по-меко долните редове.

Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу.

Почина от безхаберието на политиците и от техните кражби. От липсата на адекватни и навременни действия.

И не говоря само за новото правителство, а български деца чакат по болниците за животоспасяващи операции и разчитат на доброволни помощи.

Говоря и за предното правителство, което купи военни самолети, но не купи медицински хеликоптери. Не купи и модерни линейки, а си купи служебни коли.

Това дете е съученик на сина ми в Електрониката. След падане от колело си чупи прешлен и се нуждае от спешна операция. В Пирогов му правят 2 операции, но без успех.

След хиляди молби към болница в Турция се съгласяват да извършат нова операция, но трябва да пристигне до там. В 21 век се оказва, че нямаме подходяща линейка да го закара до там и се налага да дойде линейка от Турция, което струва много пари.

Неговите съученици започват да събират пари помежду си да помогнат на своя приятел, защото държавата липсва. По интересно е да ходят да се ръкостискат в Македония и да назначават наши и ваши, а народът да се оправя.

Въпреки, че са осигурени парите и момчето е пристигнало в болницата, то днес губи битката с живота. Може би тези часове докато е чакал и е бил транспортиран са били от изключително значение. Може би ако имахме медицински хеликоптер и беше закаран веднага да имаше шанс.

Може би и линейка ако имахме да тръгне на секундата, а да не идва от Турция пак можеше да са наред нещата. Но не. Ние нямаме нищо. Нямаме самосъзнание.

Нямаме адекватно правителство. Нямаме чувство за вина. Нивото ни на търпимост е толкова притъпено, че каквото и да се случи никой нищо няма да направи. Единствено можем да се делим и да се противопоставяме.

Един млад живот приключи без време. Срам ме е и ми е болно, че сме докарани до тук.
Мир на душата му и най-искрени съболезнования на родителите на това ангелче.

източник: edinnabulgaria.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блага вест: Вдигат заплатите с 20% в тези 3 сектора
Next: Апокалипсис в Русе! Градът е блокиран – наводнени улици, паднали дървета, градският транспорт е спрян

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.