Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесило за обедняващия българин: Искат да наследяваме дълговете на починали роднини?
  • Новини

Бесило за обедняващия българин: Искат да наследяваме дълговете на починали роднини?

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
bgibeioednqvane.jpg

Когато някой почине, най-вероятно има наследници по закон – деца, съпруг, братя и сестри, родители и т.н..

В качеството им на наследници те получават наследство от починалия.Наследството се формира от всички права и задължения, към момента на смъртта.

Тоест, могат да се наследят имоти, пари, автомобили, но и задължения. Тези задължения могат да бъдат както към физически лица (заеми и др.), така и към банки.

Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина.

Още повече се усложнява положението към настоящият момент, когато значителна част от обществото се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и лошите кредити продължават да бележат ръст.

Ситуацията, при която едно лице няма реална представа за съотношението права/ задължения, които наследява, е често срещана в практиката и може да доведе до наистина неприятни изненади за него.

Наследниците на един длъжник обикновено са неговите низходящи (деца), възходящи (родители) и съпруг/а. Когато приемат наследство, те отговарят пред кредиторите, освен с наследеното имущество, и със собственото такова.

Законодателят е е уредил правна възможност наследникът да се „застрахова” срещу това кредиторите да насочат претенциите си и върху личното му имущество.

Тази „застраховка” е институтът на приемането на наследство по опис. При осъществяването на тази процедура приелият по опис отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на описаното наследство, но не и със своите лични имуществени права.

Aко не познавате добре вашия наследодател, макар и да сте в роднински отношения, ако имате информация за него, че е имал кредити или лизинги, ако е склонен към хазарт или вземане на заеми от частни лица, задължително се възползвайте от процедурата „приемане на завещание по опис“, за да си спестите бъдещи неприятности.

Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито (а не от датата на смъртта). Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Защо да се приема наследството по опис? Защото наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Какво означава това? Например, наследникът има собствено имущество, придобито лично от него или пък няма никакво имущество, но получава добра заплата. А наследодателят, освен имот, е оставил и задължения към банка, например.

Ако наследникът не е приел наследството по опис, то тогава той отговаря с цялото си имущество за задълженията на починалия.

Тоест банката може да продаде личен имот на наследника. Когато е приел по опис наследството, наследникът отговаря само до размера на полученото от наследодателя.

Например, ако сте получили наследство общо за 20 000 лева, а починалият има задължения за 50 000 лева, то банката може да претендира от вас само до тези 20 000 лева, защото толкова са получени в наследство, пише Флашнюз.

Или казано просто – и в двата случая наследниците наследяват задължения. Но в единия случай са неограничено отговорни, дори със свое имущество. А в другия – само с полученото в наследство.
Остава и вариантът с отказ от наследство.

Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ядрени ракети над българска територия! Извънредно обръщение на Румен Радев
Next: Скръбна вест: Известен актьор от турските сериали почина само на 49

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.