Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко става средната пенсия от 1 юли
  • Новини

Ето колко става средната пенсия от 1 юли

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
enpepneinsiqqq.jpg

Средната пенсия у нас се увеличи до 573,76 лв. през първото полугодие на 2022 г., а през второто тя ще стане 608,38 лв.

Това показва анализ на Националния осигурителен институт. Увеличението на средния размер на пенсията е в резултат на политиката на увеличаване на минималния размер, на максималния размер и на осъвременяване на всички пенсии, разчетено с 6,1 на сто, от 1 юли 2022 г.

Предвидено е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременят от 1 юли 2022 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по реда на чл. 100 от КСО („швейцарското правило“). Заложеният при разчетите на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване – ЗБДОО за 2022 г. процент на увеличение е 6,1 на сто, като същият е изчислен при допускане на ръст от 9,3 на сто на средния осигурителен доход и средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,9 на сто за 2021 г., посочват от НОИ.

За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се предвижда да остане 370 лв., при 300 лв. за периода от 1 януари до 24 декември 2021 г. и 370 лв. за периода от 25 до 31 декември 2021 г. От 1 юли 2022 г. размерът за този вид пенсия (след увеличението с 6,1 на сто) следва да достигне 392,57 лв. за периода до края 2022 г.

Минималните размери на личните пенсии, свързани с трудова дейност, както и на наследствените трудови пенсии, производни от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, считано от 25 декември 2021 г. до 30 юни 2022 г., са посочени в таблиците по-долу:
Максималният размер на пенсиите през 2022 г. е регламентиран като фиксирана сума от 1500 лв. за получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях.

Той беше увеличен от 1440 на 1500 лв., считано от 25 декември 2021 г., и се запазва през цялата настояща година. В ЗБДОО за 2022 г. изрично е посочено, че през годината размерът на добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга, ограничена на максималния месечен размер, се изчислява от така ограничения размер на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях.

Пенсията, намалена за цял живот, е законна

С бюджета за 2022 г. се регламентира изчисляването на разликите между общите суми от пенсия/добавка и ковид добавката за януари 2022 г. спрямо декември 2021 г. във връзка с продължаването на изплащането им за месеците април, май и юни 2022 г. при същите условия, както и през първото тримесечие на годината.[istock]
istockС оглед на извършената промяна на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв. и предвид запазването на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., на 19,8 на сто, размерът на осигурителната вноска за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата (т. нар. „закупуване на осигурителен стаж“) се увеличи на 140,58 лв. (710 лв. х 19,8 на сто) за един месец осигурителен стаж, считано от 1 април 2022 г.

През 2022 г. размерът на осигурителната вноска зависи от месеца, в който същата е внесена, като до 31 март 2022 г. възлиза на 128,70 лв., а от 1 април 2022 г. на 140,58 лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Известен актьор от турските сериали почина само на 49
Next: Българите купуват апартаменти като за последно (Имотният балон ще се спука всеки момент)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.