Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феновете в екстаз: Любим сериал на bTV се завръща в ефира, вижте кога
  • Новини

Феновете в екстаз: Любим сериал на bTV се завръща в ефира, вижте кога

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
batavababalg.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Радостна новина изненада феновете на един от най-харесваните български сериали напоследък. Комедийният сериал „Татковци“ се завръща в ефира на bTV с премиерни епизоди от понеделник (6 юни). Зрителите ще могат да проследят новите премеждия, пред които ще се изправят любимите „татковци“ Алекс, Радо, Тодор и Слави, от понеделник до четвъртък от 21:00 ч.

В последните излъчени епизоди от „Татковци“ зрителите станаха свидетели на дългоочакваното „осъзнаване“ на Алекс, че е влюбен в Еми, и опитите му да си проправи път към сърцето ѝ, за което вече има съперник в лицето на Дани.

Тодор се изправи в битка за попечителството над собствената си дъщеря Кики, а Радо успя да изкара извън релси патологично ревнивата Жени, след като се сближи с треньорката по танци Лити.

Докато Слави се понесе на вихъра на любовта с Чучи, конфликтът между Галя и дъщерята на новия ѝ любим Филип – Вени, се задълбочи още повече. Тийнейджърката постави ултиматум на баща си да избира между нея и майката на Христо.

В новите епизоди на „Татковци“ предстоят обрати, които определено няма да оставят зрителите безразлични. Каква ще е причината Алекс да уволни Дани, как ще реагира Нико, когато види Галя да се целува с треньора му, какъв ще е поводът за първата целувка между Алекс и Еми и как ще завърши делото за попечителството над Кики, зрителите ще разберат в новите премиерни епизоди на „Татковци“.

Едновременно актуален и комичен, сериалът представлява свеж прочит на идеята за бащинството и за семейството в модерния свят. Историята проследява животите на четирима бащи с различен социален, семеен и житейски статус.

В ролите на модерните татковци се превъплъщават едни от най-добрите и актуални наши актьори Филип Буков (в ролята на Алекс), Стоян Дойчев (в ролята на Радо), Павел Иванов (в ролята на Тодор) и Христо Пъдев (в ролята на Слави), а героите им без съмнение се превърнаха в любимци на аудиторията.

Ролите на дамите, които успешно объркват живота на четиримата приятели, са поверени на Стефани Ивайло, Жаклин Георгиева, Кейт Никълс, Силвия Драгиева и Кристина Верославова. Децата, за чието внимание, любов и уважение се борят четиримата „татковци“, са изиграни от Филип Николов, Елис Бакалова, Емилия Рачева, Иван Николов, Мартин Митков, Калоян Илиев и Ая Алексиева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Късметлия! Турски фермер стана милионер с лилави камъни от полето
Next: Български пощи с важно съобщение към всички пенсионери, касаещо изплащането на пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.