Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отказът да прелети над България беше само началото, току-що Кирил Петков заби най-унизителния шамар на Лавров
  • Новини

Отказът да прелети над България беше само началото, току-що Кирил Петков заби най-унизителния шамар на Лавров

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
lavkaraoroarkiro.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Премиерът Кирил Петков каза, че има ясен режим от ЕС и Лавров е в списъка на хората, които не са допускани в ЕС.

Петков бе помолен за коментар от журналисти по време на Националното сдружение на общините относно реакцията на руския външен министър Сергей Лавров, че е предателство това, че не сме допуснали неговия самолет през нашето въздушно пространство.

Едновременно с това имаме ясни санкции за руските полети, посочи Петков.

Така че България не прави нищо повече от това да спазва точните правила на ЕС, отбеляза министър-председателят. Няма оттук нататък да бъдем тези, които нелегално да пускаме нечии външни министри, само защото те си мислят, че имат правото. България ще следва правилата и ще бъде един партньор в ЕС, от когото не може да се очакват изненади, заяви българският премиер, заяви Петков.

Министър-председателят коментира и други актуални теми.

За актуализацията на бюджета

По повод актуализацията на бюджета премиерът каза, че тя решава един базов проблем – че, въпреки че икономиката в последните четири месеца е с позитивен растеж, инфлацията застрашава хората с най-ниски доходи.

Акцентът на актуализацията е да покрием точно тези хора, защото нашето обещание е никой да не е под линията на бедност, каза Петков. Ние искаме да си изпълним това обещание и това ни е първият приоритет, допълни той.
По думите му работодателите знаят, че това, което сме обещали, ще го направим. Допълнителните средства, които се акумулират в енергийната система ще бъдат върнати обратно на бизнеса, увери министър-председателят.

За Битоля:

Кирил Петков изрази благодарност към властите на Република Северна Македония за бързата реакция по случая. Имаше абсолютно недопустими действия от страна на извършителя, който беше задържан днес, каза премиерът.

“Получих лично обаждане от Димитър Ковачевски. Той ми каза, че трябва да покажем, че ние наистина искаме да махнем всякакви отделни провокации и че заставаме твърдо срещу езика на омразата. Благодарих му за бързите действия”, обясни Кирил Петков и допълни, че оттук нататък се надява за всеки такъв инцидент да има също такава бърза реакция и да сме сигурни, че няма малки групи хора да се опитват да развалят отношенията между страните ни.

По отношение на това, че френският президент Еманюел Макрон е изразил готовност да организира среща между София и Скопие за гаранции за изпълнението на договора за добросъседство, премиерът Петков каза, че Европа е започнала да разбира проблематиката и иска да помогне нашата ясна позиция да бъде защитена.

Когато говорим за защита на българите в Република Северна Македония, трябва да има ясни и конкретни мерки за това, преди да се стигне до каквото и да е общо споразумение. Макрон се опитва да види дали ЕС може да бъде гарант за точно тези изисквания, които българската държава отдавна е поставила, заяви българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента квартал Младост е под тежка полицейска блокада, току-що удариха страховития нарко бандит Зарчето
Next: Идват нови градушки, 8 области са предупредени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.