През 2003 г. започва кървава война срещу групировката СИК. Само за месец трима видни нейни представители са убити в София. Сред тях е и автокрадецът Николай Зарев – Данкина.
И досега не е ясно кой го причака до дома му и го направи на решето с 24 куршума. Следствието така и не разбра, дали жертвата се е забъркала с наркотици, или други причини са довели до зверската разправа, пише „Труд“.
На 14 ноември 2003 г. около 20.15 ч. Данкина се прибира в дома си в жк „Надежда“. Той не знае, че това са последните минути от живота му.
Мъжът паркира луксозното си „Ауди А6“ и се насочва към вход Б на бл.122, където го чакат трима души. Те се познават с Николай и след кратък скандал се нахвърлят с юмруци върху него. Той обаче успява да се отскубне и хуква между блоковете. Тогава започват да свистят куршумите.
„Помощ, убиват ме“ – този вик чуват всички комшии от съседните блокове. Нападателите застигат Данкина пред съседния – 123-и блок и хладнокръвно го застрелват в гръб. По-късно криминалистите ще преброят 25 гилзи. Килърите стрелят с автоматично оръжие, което е намерено захвърлено в „Захарна фабрика“.
Никой от кооперацията не смее да излезе, но жената на Данкина хуква по посока на виковете и изстрелите. Тя намира Николай паднал по очи, гърбът му е надупчен на решето. Той е улучен и в главата. За минути на мястото почернява от полиция.
Първата версия е, че сикаджията е рекетирал собственици на откраднати коли, които са отмъстили. Тя обаче далеч не е единствената. Зарев е дясната ръка на Евгений Стефанов – Женята, който е убит седмица преди него. Името на Женята се свързва с наркотрафик, той се слави като бос на синтетичната дрога, който праща безмилостни наказателни бригада на СИК срещу конкурентите.
Преди да работи за Женята, Данкина е член на една друга банда, ръководена от Ганчо Въчков – Ганеца. Главатарят на 6 юни 1999 г. намира смъртта си след автомобилна гонка с командоси из София и престрелка в кооперация на ул. „Мърфи“ в кв. „Подуяне“.
null
Николай Зарев – Данкина
Ганеца и Данкина са обвинени за въоръжен грабеж на „Ровър 420“, придружен с опит за убийство на 18 октомври 1998 г. в Студентски град. За това „геройство“ Зарев получава 15 г. решетки от Софийския градски съд. Апелативните магистрати потвърждават присъдата, но го пускат на свобода срещу парична гаранция от 3000 лв., докато трае обжалването пред Върховния съд. Той така е не можа да се произнесе, защото килърите се оказват по-бързи.
Това не е единствената среща на Данкина със закона. На 1 март 1999 г. става среднощна гонка и стрелба по улиците на София. Полицаите погват фолксвагена му, защото Зарев отказва да спре за проверка на кръстовището на бул. „Овча купел“ и „Цар Борис III“. По време на преследването, продължило на бул. „България“, от фолксвагена започва стрелба срещу патрулката, а полицаите отвърщат на огъня. Включват се и полицейски подкрепления, но Данкина успява да избяга. Половин час по-късно колата му е открита в ж.к. „Разсадника“.
В нея е намерен и пистолетът му „Аркус“ с патрон в цевта. Разплитането на инцидента започва още същата нощ, защото малко след стрелбата в „Пирогов“ е приета с огнестрелна рана в гърдите 18-годишната плевенчанка Анита Атанасова. Докарва я 21-годишният Камен Балбузанов – Куката от Плевен, близък приятел на Данкина, регистриран за кражби на автомобили. Пред полицаите той дава няколко версии за нараняването на приятелката му, но нито една от тях не хваща дикиш. Накрая си признава, че са били заедно с момичето в колата на Данкина по време на преследването и престрелката.
Зарев е арестуван, но след година излиза от следствения арест. До 2002 г., когато белезниците отново щракват на ръцете му с обвинения за няколко автокражби, трафик на дрога, грабежи, изнудвания и палежи. С него за задържани още петима души. При обиските у тях е намерено оръжие със заличени номера и нападателни гранати. И този път обаче Зарев е пуснат на свобода.
Данкина минавал за много нагъл и дързък бандит. Неговата игра с арестите и пускането прекъсват килърите на фаталния 14 ноември. Жената на Данкина поставя паметна плоча на мястото на убийството му, където ходела всеки ден за запали свещичка. Съседите от блока обаче се вдигнали на бунт и казали, че не искат пред дома си паметник на бандит. Те пуснали няколко жалби в общината и плочата била премахната.
Оръжието било внесено от Хърватия
Подозирали Йоско Костинбродския, но доказателства няма
За убийството е подозиран Йоско Костинбродския, но за това не са открити доказателства.
Йоско Костинбродския
Разследващите убийството на Данкина излизат с версия, че кървавото престъпление е извършено от „Кълърите – 4“ – бандата на Йоско Костинбродския, но не намират нито едно пряко доказателство за това. Три години след кървавите разстрели на Женята и Данкина своя версия за тях има хърватинът Роберт Матанич, сочен от МВР като тартор на банда за поръчкови убийства действала у нас. През 2006 г пред сръбски полицаи в Неготин Матанич твърди, че два дни преди да разстреля Женята на 5 ноември 2003 г., Милчо Бонев му разпоредил убийството и му обещал 250 000 евро за екзекуцията.
Причината – групата на Женята му била конкурент в дрогата. Според описания на свидетелите, единият от екзекуторите на Женята може и да е бил Робърт, за другия се предполага, че е Сретко Калинич от Земунския клан. Поръчковите убийства били извършвани с оръжие, внасяно от Хърватия и Босна през Сърбия, като предпочитани са били автоматичните пистолети, обяснил Матанич пред неготинските разследващи. Всичко това остават само догадки, а убийците и досега се разхождат на свобода.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: