Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът слезе на земята. Изтребител се заби в жилищна сграда и разруши всичко
  • Новини

Адът слезе на земята. Изтребител се заби в жилищна сграда и разруши всичко

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
ziiteibieuqlralra.jpg

Изтребител е изгубил контрол и е паднал върху жилищна сграда в Китай, предаде ББС.

Самолетът е паднал върху частна сграда в град Сянян

Най-малко един човек загина, а други бяха ранени след падане на изтребител на ВВС на Китай върху жилищна сграда в провинция Хубей, съобщи Централната телевизия на Китай.

Става въпрос за реактивен самолет J-7. Информацията за инцидента е потвърдена и от Би Би Си, предаде Дарик. Уточнява се, че самолетът е изпълнявал учебен полет.

Самолетът е паднал върху частна сграда в град Сянян и частично я е разрушил. Загиналият и пострадалите са местни жители.

Chengdu J-7 е изтребител на Китайската народна република . Той е лицензионна версия на съветския МиГ-21 Микоян-Гуревич и по този начин споделя много прилики с МиГ-21.

Самолетът е въоръжен с ракети „въздух-въздух“ с малък обсег, инфрачервени самонасочващи се и предназначени основно за битки въздух-въздух на малък обсег. Самолетът се използва и за близка въздушна поддръжка.

На 30 март 1962 г. Съветският съюз и Китай подписаха споразумение за трансфер на технологии , отнасящи се до МиГ-21.

Твърди се, че докато различни комплекти, компоненти, завършени самолети и свързани документи са били доставени на самолетния завод в Шенян , проектната документация е била непълна и китайските дизайнери са положили усилия да проектират самолета сами. Въпреки че двата самолета са много сходни, областите на разлика включват хидравличните системи и вътрешните горивни устройства.

Съобщава се, че през март 1964 г. вътрешното производство на J-7 е започнало в авиационната фабрика в Шенян , но поради различни фактори, включително Културната революция, масовото производство е наистина постигнато едва през 80-те години на миналия век. С времето са разработени множество модели на J-7, включващи подобрения в области като въоръжението, авиониката и дизайна на крилото.

Самолетът се управлява основно от ВВС на Народноосвободителната армия на Китай, но много международни оператори са закупили свои собствени J-7. Извън Китай най-големият оператор на J-7 са военновъздушните сили на Пакистан . Няколко нации, включително Зимбабве , Танзания и Шри Ланка , използваха този тип самолети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
Next: Петков сипе сурови закани след извънредния коалиционен съвет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.