Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец
  • Новини

Невиждан апокалипсис в Северозапада! Всичко е под вода във Враца, а във Вършец

Иван Димитров Пешев юни 11, 2022
vodaosievieriza.jpg

Обявиха частично бедствено положение в град Враца и квартал “Бистрец”. Причината са поройните дъждове. За изминалото денонощие количеството на валежите във Враца достигна над 80 л/кв.м. Нанесени са материални щети, съобщиха от общината.

Екипите на БКС и Пожарна безопасност работят по отстраняването на щети и отводняването на проблемни участъци. Същевременно, от началото на седмицата, служителите на общинското предприятие почистваха дъждоприемни шахти в града.

Преустановено е движението по бул. “Васил Кънчов” (посока София), в района на кръстовището с ул. “Георги Апостолов”. В момента екипите работят по отвеждането на водата.

Затруднено е движението и по пътя за пещера Леденика. Служители на местната администрация извършват огледи по места, като непрестанно се следят и нивата на речни корита и язовири на територията на общината.

Дъждът увреди улици и тротоари освен във Враца и в други населени места в Северозападна България. На места дъждът достигна до 105 л/кв. м. Община Враца обяви частично бедствено положение за града и квартал “Бистрец”.

От село Вършец бе разпространен клип, на който се вижда как камион изчезва в дере. Машината бива отнесена от придошлата вода.

Мазетата на няколко къщи в село Чупрене, област Видин са наводнени. На място има екипи на пожарната, които отводняват. Хората разказват, че след това водата отново прониква.

Местната река също е придошла.

В село Вършец улици са наводнени, а от силата на водата бе отнесена и машина. Проливните дъждове от последните 24 часа увеличиха рекордно нивото на река Ботуня, която минава край Вършец. Малко преди обед приливната вълна удари квартал Заножене. Живеещи там съобщиха за отнесели леки автомобили и камиони, като има и много наводнени къщи. Вече няколко часа положението е критично.

Огромната водна маса е отнесла 2 пешеходни моста и един за автомобили. Нивото почти е достигнало големия мост при ВЕЦ-а.
Под вода са голяма част от пътищата в района и това създава затруднение пред реагирането на спасителните екипи. Ако дъждовете продължат не е изключено в община Вършец да бъде обявено бедствено положение.

Кадри бяха разпространени от очевидци в мрежата.

Припомняме, че както БЛИЦ писа според прогнозата на синоптиците времето днес ще остане динамично. Над много райони в цялата страна ще продължи да се развива мощна купесто-дъждовна облачност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йордан Цонев рядко се изказва, но днес в най-критичния момент прочете тежката си присъда за кабинета Петков
Next: Стана ясна пенсията на Иван Костов

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.