Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Някои българи гушват пенсии по-големи от директорски заплати! Ето колко прибира Иван Костов например
  • Новини

Някои българи гушват пенсии по-големи от директорски заплати! Ето колко прибира Иван Костов например

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
ksotisivicaca.png

Има облагодетелствана каста от пенсионери в България, които вземат истинските си пенсии според дохода, който са получавали, докато за останалите има таван. Бившият премиер Иван Костов е сред тях и заради това пенсията му е рекордно висока за нашите географски ширини и възлиза на 4 хиляди лева, твърди вестник „Ретро“.

За него ограничението максимална пенсия не важи от години, тъй като е освободен от него със закон. Според Кодекса за социално осигуряване таванът на пенсиите не се прилага за хора, които са били президенти, вицепрезиденти, министър-председатели, председатели на Народното събрание и конституционни съдии.

Сред въпросните привилегировани Костов е с един най-високите пенсионерски доходи. 72-годишният Командир взема за месец парите, с които най-бедните пенсионери у нас карат цяла година.

Немалка пенсия получава и жена му Елена, която също има дълъг трудов стаж и кариера в бизнеса. Наскоро семейството отбеляза своята 45-годишнина от сватбата, а поводът е известен в народните обичаи и традиции като сапфирена сватба. След само още 5 години бившият премиер и жена му ще празнуват и златна сватба – половин век заедно. И в момента те продължават да живеят в имението си в полите на Витоша в столичния квартал „Драгалевци“.

Имотът е наследствен на съпругата му. Семейството ѝ притежавало много земя, която Костова си връща след 1990 г. и голямата част от нея успява да продаде изгодно. На един от парцелите вдигат и къщата си с райски двор, за който Командира обича да се грижи, а градинарството му е любимо хоби.

Заедно с тях в палата живее и по-малката им дъщеря Яна, която е омъжена за италианеца Алесандро, на когото му се наложило да бъде заврян зет заради желанието на съпругата си да бъде неотлъчно до родителите си. Те имат една дъщеря, която също расте покрай баба си и дядо си.
Другата щерка на бившия премиер от няколко години е във Финландия. След два брака и два развода Мина в момента е сама. От първия си съпруг има двама синове. Единият е вече на 20 години, а другият е все още ученик.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди дни видя раничка на крака, днес издъхна. Едва на 38 си отиде известната телевизионерка Юлия Началова
Next: Неминуемата вест дойде само преди минути: Лена Бориславова с извънредна информация

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.