Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката на Берлускони: Бойко ще ни направи най-богатата държава
  • Новини

Ясновидката на Берлускони: Бойко ще ни направи най-богатата държава

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
berlsusboikoo.jpg

Популярната ясновидка Теодора Стефанова, известна като Гадателката на Силвио Берлускони, даде добро предсказание за бъдещето на България и българския народ.

В контраст с много свои колеги, които сякаш се надпреварват да дават все по-черни и кошмарни прогнози, Теодора реши да вдъхне оптимизъм на своите сънародници. А не да им предрича Апокалипсис и край на света. През годините Теодора Стефанова е доказала способностите си.

Тя често е признавал, че има извънземно, което й “спуска” информация от Космоса. Доста често прогнозите й се оказват истина.

Тя твърдо заявява, че е оптимист за бъдещето на България.

И че съвсем скоро нещата за нас ще се оправят. Стефанова вярва, че рано или късно, нашата държава ще се превърне в Швейцария на Балканите. При това – наистина скоро. Още до 2025 година.

Относно бившият премиер на страната Бойко Борисов, тя заявява, че той скоро няма да напусне политическата сцена. Но нищо чудно да смени своето амплоа. Дали пък това не означава, че той ще се кандидатира за Президент? Остава да видим.

Ето какво казва Теодора Стефанова за лидера на ГЕРБ:

“Бойко Борисов сам ще си прецени какво ще прави. Но той ще остане в политиката”. Относно България, тя дава смела прогноза: “Ще влезем в Шенген, а до 2024 година еврото ще влезе в употреба у нас.”

„Способностите ми помагат, но са ми изигравали и шега. Моят извънземен разум понякога ме предупреждава за моя нова връзка, но аз се впускам. Имала съм прекрасни мъже до себе си. Имах любов с мъж в Пампорово, но го заковах, че е женен, и не можеше да каже нищо“, сподели още Теодора Стефанова.

Можем само да се надяваме, че нейните прогнози ще се окажат истина. Определено живеем във време, в което ни е нужен оптимизъм, дори и той да идва от устите на врачки и гадателки. Истината е, че трябва сами да променим настройката си, а след това всичко ще тръгне в много по-добра посока.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятели на баща отвлекли дъщеря му и осем часа групово изнасилвали студентката
Next: Край на сагата! Убиецът на Милен Цветков няма да излезе никога от затвора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.