Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в несвяст от зверството: Мерт се промъкна в жилището им и уби брутално с брадва 24-годишната Джейлян и дъщеричката й
  • Новини

България в несвяст от зверството: Мерт се промъкна в жилището им и уби брутално с брадва 24-годишната Джейлян и дъщеричката й

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
gnenensvqnts.jpg

Джебелчанинът е отбелязал, че е завършил местна гимназия през 2017-та или на третата си година зад решетките

Изминаха 8 години от зверското убийство, което разтърси Джебел. От толкова време авторът на зловещото деяние Мерт Мехмед е в затвора, излежавайки 28-годишна присъда за буквалната екзекуция на майка и детето й.

„Живее в Маями, родом от Ню Йорк, работи в Емпайър Стейт Билдинг“, пък посочва в профила си в социалните мрежи Мерт, съобщава 24rodopi.com.

Интересно е, че джебелчанинът е отбелязал, че е завършил местна гимназия през 2017-та или на третата си година зад решетките.

„Няма справедливост, няма мир, майната й на полицията“, е написал Мерт дни преди да хване брадвата и се промъкне в жилището на 24-годишната Джейлян. Той влиза в апартамента на първия етаж с мисълта да краде. Познавал се е с жертвата, чийто съпруг работил по това време зад граница. Жената се събужда и Мерт я убива с удар с брадвата. Същата е съдбата и на малката дъщеричка на Джейлян. Два удара с топора отнемат живота на първокласничката. Мерт задига каквито пари е открил и напуска жилището. На другия ден с тях отива на пазара с майка си и си купува маратонки. С тях е и в съдебната зала.

Дни по-късно телата са намерени. Ужасяваща кървава баня в жилището в тихия блок в Джебел.

18-годишният Мерт не може да получи доживотна присъда по Закон-заради възрастта си и поради факта, че иска съкратено съдебно следствие. Наказанието е 28 години, осем от които вече са излежани. След още 6 той ще може да поиска предсрочно условно освобождаване.

Зад решетките Мерт си прави селфита за фейсбук. Изкарал дипломи. Още на третата година в затвора двойният убиец започва да разполага със смартфон и интернет в килията, въпреки че е постановено да излежава присъдата си при първоначално строг режим. Потвърждават го и снимките из социалните мрежи, които впоследствие бяха изтрити. По това време майка му се хвали пред роднини и близки, че синът й е завършил средното си образование и се е сдобил с дипломи за готвач и за компютърна грамотност.

Във фейсбук Мерт публикува свои селфита от килията. На някои от тях е с приятели и видимо празнуват, на други пуши пура, а под един фотос дори е споделил, че се намира с авера си в Лас Вегас, Невада.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Настъпи ад! Небето се отвори отново в Русе и наводни улиците
Next: Зловещо и потресаващо! Ето го канибалът, който убива и изяжда съседите си в Бургас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.