Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Николета: До две години България става президентска държава начело с Радев
  • Новини

Ясновидката Николета: До две години България става президентска държава начело с Радев

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
radnikoeleltata.jpg

Ясновидката Николета Йорданова вещае огромни промени за България, видя Е-новини!

Огромни промени за България вещае топ ясновидката Николета Йорданова, която е категорична, че адът за родината ни отминава. Оттук насетне ни очаква така мечтаното изкачване нагоре. И просперитет за нацията.

Това обаче няма да се случи лесно, уточнява Николета. Тя казва, че България ще се промени из корен, системата на управление ще бъде тотално променена. Ще преминем към президентска държава като не е изключено това да стане още до две години.

Румен Радев ще бъде президентът, който ще управлява цялата държава и подобно на руския държавен глава Владимир Путин, ще се радва на огромни успехи и подкрепа от целия народ. Това обаче ще изисква и много жертви, припомня skandalno.net.

„Злото ще се махне от България, но ще има още един или два периода на сериозни катаклизми. Виждам дори началото на гражданска война, дават ми се есенните месеци, може би октомври. Тези безредици обаче няма да продължат дълго и да бъдат фатални.

Важното е, че Бойко Борисов е свършен, той е бита карта. Заедно с хората си ще изчезне от политическия свят и никой няма да си спомня за него. Както вече бях казала, Борисов ще трябва да избира между затвора и гибелта. Много грехове има този човек на гърба си, много трудно ще ги изкупи“, обяснява ясновидката Николета Йорданова.

Заедно с Борисов ще бъдат съдени и осъдени много министри от бившия вече кабинет на ГЕРБ, убедена е тя.

Настоящият служебен кабинет на Румен Радев пипа здраво и не подлежи на подкупи и рушвети, което е прекрасно за България.

Николета смята, че предстоящите избори ще бъдат най-малко манипулираните от всички дотук, тъй като ще има наистина строг контрол. Слави Трифонов обаче няма да остане в политиката, а ще направи всичко по силите си, за да работи за превръщането на България в президентска държава.

Всъщност от доста време насам проучвания доказват, че българският народ иска точно това – президентска република, начело с Румен Радев. И пълното отстраняване на онези 240 хрантутници в парламента, които за малка държава като нашата, са си чисто разточителство на хазната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любов пламва между пациент и лекуващата му лекарка, тя дори забременява, но разбира за голямата му тайна
Next: Верният доберман на Петков Лена Бориславова бясно захапа Слави Трифонов, каза му го в лицето!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.