Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в епицентъра на чудовищен скандал със супер-моделката Наоми Кембъл! Вижте какво я връхлетя на летище София
  • Новини

България в епицентъра на чудовищен скандал със супер-моделката Наоми Кембъл! Вижте какво я връхлетя на летище София

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
naomicamplelel.jpg

Супермоделът Наоми Кембъл е останала разочарована, след като е почувствала, че била претърсена от служител на летището в София, защото е чернокожа, пише „Дейли мейл“. От столичния аеропорт назничаха проверка по случая.

Случката е от 19 май, когато 52-годишната лондончанка пристига у нас за тридневни снимки на реклама. Тя е спряна от митничарите, които подложили нея и багажът ѝ на претърсване.

По-късно Наоми е видяна да излиза от летището с нахлупена бейзболна шапка и стискаща чанта, преди да бъде откарана до луксозен хотел в града.

„Наоми беше много разстроена. Целият инцидент ѝ се отрази ужасно. Тя пътуваше за снимките на вълнуваща фотосесия, която очакваше с нетърпение, но това малко помрачи времето ѝ, прекарано в София“, казва приятелка на супермодела.

Приятел на модела каза: „Наоми беше много разстроена. Целият инцидент й се отрази ужасно. Тя беше на път за вълнуващи снимки, които очакваше с нетърпение, но това малко помрачи времето й в София.“ Персоналът на летище София не отговори на многократни искания за коментар, отправени от Mail on Sunday.

От летище София съобщиха, че днес са започнали пълна проверка по случая и написаха във Facebook, че искрено съжаляват за негативните преживявания на г-жа Кембъл.

В контакт сме с българските митнически власти, които потвърдиха, че проверката на пътници и багажи е част от тяхната работа и това е рутинна процедура.

От летище София ще прегледаме видеозаписите от този ден и ще интервюираме служителите утре, за да проучим случая напълно.

„В контакт сме с българските митнически власти, които потвърдиха, че проверката на пътници и багажи е част от тяхната работа и това е рутинна процедура. От летище София ще прегледаме видеозаписите от този ден и ще интервюираме служителите утре, за да проучим случая напълно“, пише още в съобщението от аеропорта.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Та и той е от Харвард! Няма да повярвате кого лъскат за нов премиер на България майсторите на политическия инженеринг
Next: Нови погребения у нас. Асфалтът се напука от адска катастрофа с фатален край

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.