Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма
  • Новини

Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
vsiheraiabotnci.jpg

От 193 792 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления ще има нужда българският бизнес през следващите 12 месеца. Изискванията не са високи.

Според работодателите най-важната компетентност, която се търси у персонала, е общуване на роден език, следвана от инициативност и предприемачество, както и дигитална компетентност.

Това показват резултатите от есенното национално представително анкетно проучване сред активните работодатели в България за потребностите им от работна сила в краткосрочен план, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Изследването се провежда съвместно от Агенцията по заетостта и комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

През 2022 г. работодателите ще имат нужда от 108 487 специалисти, като

най-търсени ще са шивачите, машинните оператори, строителите, 

работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчиците, работниците в озеленяването, оперативните счетоводители. Част от професиите не предполагат висше образование. Дори напротив, броят на търсените висшисти се свива с 2.4 процента в сравнение с година по-рано, става ясно от допитването.

Всъщност, нуждите на бизнеса от висшисти са наполовина по-малки от среднистите и са доста специфични. Най-търсени ще са учители, строителни инженери, спецове по информационни и комуникационни технологии, лекари и медицински сестри. Последното съвсем не е чудно по две причини – пандемията и силното изтичане на хора от тази професия към чужбина.

 

Над 2/3 от  работодателите заявяват, че срещат трудности при намиране на подходящ персонал

За сравнение – техният дял е с 5.4 пункта повече от този на заявилите, че срещат трудности преди една година. Според тях най-трудно и бавно се намират продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, оперативни счетоводители, строители. Преди една година тези професии са били в следния порядък: готвачи, отново продавач-консултанти, електротехници, заварчици, търговски представители и строители.

Основната форма на заетост през следващата една година ще е на постоянен договор и пълен работен ден.

Дистанционна работа и работа от къщи биха предложили по-малко от 700 работодатели, тъй като считат, че производителността спада.

Нова COVID-19 вълна

ще повлияе отрицателно на решението да търсят нов персонал на 52,3 на сто от работодателите, 

които са възнамерявали да наемат такъв. 47,7 процента са тези, които заявяват, че няма да редуцират планирания брой на търсения нов персонал при поява на нова COVID-19 вълна. В случай на такава работодателите ще се откажат да открият 70 686 нови работни места, като близо 70 процента от тях ще са за неквалифицирани работници, а 30 процента ще са за специалисти и ръководни длъжности. С други думи, нова COVID-19 вълна би свила планираното откриване на нови работни места с 36,5 на сто, като най-засегнати биха били сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – с 52,8 процента редукция на новите работни места, и сектор „Строителство“ – с 49,2 на сто по-малко нови работни места.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарка отряза пръста на починала жена, за да открадне пръстена й
Next: Въпросът, за който малцина са се замисляли: Къде изчезнаха светулките от нашето детство!?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.