Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен шаш! Такава къща се строи за първи път в България, стъписани съседи питат законно ли е това
  • Новини

Пълен шаш! Такава къща се строи за първи път в България, стъписани съседи питат законно ли е това

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
ksuhatabgblag.jpg

В благоевградското село Дебрен построиха сграда, чиито основи се крепят на двата края на дере, а долният етаж е увиснал във въздуха. Местните жители настояват построеното да бъде премахнато.

От една страна, защото според тях сградата е незаконна, а от друга – защото се притесняват от наводнение, което неведнъж е застигало долните етажи на къщите им. „Всичко започва през 2013 г., когато нашата улица разбра, че в част от моста надолу се отдават площадки под наем, но с учредено право на строеж. Събрахме подписка – 110 човека, че сме против застрояването на дерето… Нашите опасение са, че ще се наводни. Тук става една тапа и всичко ще влиза при нас.

Отделно какво е това нещо – да се строи на въздух, над река? Това са зелени площи тук, надолу направиха 5 пейки, за да изпишат пари, а тук ни оставиха без бордюр, без нищо”, коментираха засегнатите жители, цитирани от bTV. От Басейновата дирекция съобщиха, че постройката е незаконна.

„На първо четене – изградена несъгласно Закона за водите. В Закона за водите, в чл. 143, т. 4 категорично е забранено извършването на строежи върху покрити участъци от подводните обекти. Ние сме уведомили общината и регионалния отдел на Национален строителен контрол, че е недопустимо изграждането на строежи. Въпреки това главният архитект издава разрешение за строеж. Сезирали сме всички компетентни органи, които имат правомощия. Нашата задача е да контролираме проводимостта на дерето”, заяви Радослав Георгиев от дирекцията. Формулировката на продажбата, доколкото помня почти точно, е продажба на въздух над дере. Дотам стигнахме – продавахме всичко, сега продаваме и въздух. Това беше тогава коментарът на съветниците.

Търгът беше обявен за ден Байрям, огледът беше на втория ден на Байряма, продажбата на третия ден. По принцип търговете в нашата община се провеждат инкогнито – тайно от всички. Знае само човекът, който е заинтересован от това”, коментира казуса общинският съветник Верхад Ислямов. Собственичката на строежа – Кира Вълкова, твърди, че не вижда нищо лошо в построената над дерето сграда. „Защо да не е нормално? Да не строим само ние във въздуха? Това е сухо дере.

Не е река, а дере”, заяви тя. Кметът на самото село Дебрен пък заяви, че няма отношение към казуса, тъй като по времето, когато е текла процедурата по узаконяване, тя не е била на власт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Човек намери на пътя 140 000 лева, потърси собственика им и ето кой се оказа
Next: 15-годишно момче загина докато спасяваше майка си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.