Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко
  • Новини

Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
stolicnhesuperpr.jpg

Жена, влязла да пазарува в столичен супермаркет, разказва история, на която е станала свидетелка.

Разказът й е публикуван във Фейсбук и вече има десетки споделяния. Озаглавен е: “За едно левче”. Ето какво разказва клиентката на магазина:

“Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:

Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката й имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати. Оказва се обаче, че не й достига левче и каза на касиерката:

„Моля Ви, извадете няколко доматчета за да станат точно!“ – а тя й отвърна „Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!“

Друг също толкова нервен господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“– потропвайки с крак.

Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката.

Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и й каза:

– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата„.

Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да й дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза:

– Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна?

Отвърнах й :

– Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – и настоях, а тя ми каза:

– Бъди жива и здрава!

Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете преди всичко хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо! Има много по-истински неща в живота, бъдете чисти и неподправени, за да ви се случват само най-прекрасните неща.

Дайте път на възрастна жена в автобуса и на бременната също, поздравявайте съседите си, обръщайте внимание на любимите си хора, казвайте „Благодаря“ и „Моля“ по-често и преди всичко бъдете хора!”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на Владо, който намери 140 бона и ги върна-Ето какво точно е направил дядото и снимка на несесера с парите
Next: Баба Ванга: Турция и Гърция ще започнат Третата световна, руснаците нахлуват в Родопите

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.