Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицаите: Ще сковем страната от протести! Отношението на управляващите е подигравателно
  • Новини

Полицаите: Ще сковем страната от протести! Отношението на управляващите е подигравателно

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
proetostoraniaia.jpg

„Заявихме много ясно и пред гражданите какво се случва. А това е важно, за да не стоварват после всичко на нашата глава и да ни сочат за преки виновници за лошото качество на услугата – сигурност. Заявихме и пред всички политически формации претенциите ни, които са напълно основателни на база техните предизборни обещания, поети ангажименти, проведени срещи. Всичко това ни даде основание да излезем в неделя и да заявим ясно, че към момента нищо не е свършено, нищо не е изпълнено, а отношението към служителите е подигравателно“. Това заяви заместник-председателят на УС на СФСМВР Илия Кузманов по повод протеста на полицаите.

Той заяви, че в случая не визират само министър Бойко Рашков, защото ангажиментът за пари и дофинаниране е на всички коалиционни партньори и депутати от НС, както и на финансовото министерство.

Кузманов подчертава, че демонстрирането на желанието за промяна и прозрачност в тези отношения, няма нито една сериозна среща. На 27 април са обърнали внимание с писма персонално до всички партньори от управляващата коалиция. В тях се обрнали към техни представители в удобно за тях време и място да предоставят информация за изпълненото до момента по приложение 10 и по поетите ангажименти. До момента, вече 50-и ден, нито една партия не е отговорила. Дори писмо за отказ на срещата няма. Това според него означава две неща. Или не се интересуват от сигурността и служителите в нея, или от срам не желаят тази среща да бъде проведена.

Кузманов уточни също, че писмата са изпратени до ПП, БСП, ДБ и ИТН, като нито един член от тези партии не е отговорил, като синдикатите са готови да покажат и входящите номера на писмата, изпратени до партийните централи.

На въпрос как си обяснява това при положение, че в тези партии има бивши служители на МВР, Кузманов заяви, че и в четирите партии има хора, които са отлично запознати с проблемите, с тях са извършвали някакви консултации.

„При предизборните им агитации направихме официални срещи с ПП, ДБ, ИТН и БСП. Имахме обещания от тях, документирани в медии, а не на аудиозаписи и на флашки. Те обещаваха особено за заплащането. Включително си спомням прекрасно, че г-жа Корнелия Нинова беше учудена от нивото на заплащане, особено от допълнителните пари за нощен труд и т.н. Така че тяхното поведение в момента е неразбираемо за нас“, допълни още той.

Кузманов се закани, че оттук нататък двете организации са приключили с мирните протести.

„Не искам да ме разбирате, че ще правим незаконни протести. Просто ще използваме всички прийоми, които бяха използвани в протестите, довели до избори и съответно, довели тези партии, които управляват. За тези прийоми няма обвинени лица и те очевидно са приети за приемливи в гражданското общество, включително блокиране на улици, кръстовища и т.н.

Орлов мост от четири години е блокиран от абсолютно всички партии, които са в парламента и извън него. Ние сме като всички други граждани. След като това е приемлив инструмент за доказване на теза и ние също можем да го ползваме“, допълни още Кузманов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквана трагедия: 9-годишно дете почина от въшки
Next: Небето се разтвори над София с пълна сила. Има наводнени цели квартали и пострадали къщи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.