Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимание: Опасност за 120 000 пенсионери без ТЕЛК до живот, ще ги разкарват по комисии всяка година
  • Новини

Внимание: Опасност за 120 000 пенсионери без ТЕЛК до живот, ще ги разкарват по комисии всяка година

Иван Димитров Пешев юни 15, 2022
tetektkeomiqiqq.jpg

Над 120 хил. души, които са се пенсионирали без достатъчно стаж, а по старост, ще трябва да представят редовно решения на ТЕЛК, ако искат да получват и инвалидна пенсия или добавка от държавата. За пожизнени ще се признават вече само телковите свидетелства на пенсионери, които имат необходимите стаж и възраст за пенсиониране, пише 24chasa.bg.

Хората, които имат възрастта, но не и нужните години работа, ще трябва редовно да ходят на ТЕЛК, за да получат отново инвалидна пенсия или добавка. Тази промяна на Кодекса за социално осигуряване е записана в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Според текстовете в КСО досега ТЕЛК свидетелството бе пожизнено за всички пенсионери по чл. 68 – както тези, изпълнили условията за стаж и възраст по първата му алинея, така и за тези с недостигащ стаж по ал. 3. Тя предвижда, че хората, които имат минимум 15 г. трудов стаж, но не им стига за нормална пенсия, могат да се пенсионират по старост на 66 г. и 8 месеца, като възрастта постепенно нараства до 67 г. Сега тези хора вече ще трябва да посещават редовно лекарските комисии за преиздаване на свидетелствата в зависимост от записаната в тях валидност – 1,3,5 години.

“Тези български граждани са с непълен осигурителен стаж, не им достигат година, две, пет.
Тези пенсионери и в момента са с по-ниски от минималните пенсии”, алармираха в позиция от КТ “Подкрепа”.
От синдиката са категорични, че няма никаква обективна причина инвалидните им пенсии и добавки да не са пожизнени, както на всички други пенсионери. “Настояваме тази промяна в чл. 73 на Кодекса за социално осигуряване да отпадне”, категорични са те.

Догодина тези пенсии ще бъдат вдигнати заедно с минималната, която от 1 януари става 300 лв. Причината е, че най-ниските размери на инвалидните пенсии са фиксиран процент от нея. Така хората с инвалидност от 50 до 70,99 на сто ще вземат най-малко 85% от минималната пенсия, или 255 лв. Досега получаваха 212,5 лв. Най-ниската инвалидна пенсия за хората с увреждания между 71 до 90% ще е 315 лв. Тя е 105% от минималната, като сега е 262,5 лв. Хората с трайно намалената работоспособност над 90% получават 115 на сто от минималния размер на пенсията. Така от следващата година тяхната най-ниска пенсия ще е 345 лв. при 287,50 лв. досега.

Социалната пенсия догодина ще се увеличи от 141,63 на 148,71 лв., но пак ще остане около 50% от минималната пенсия. А втората към момента е в размер на 212,50 лв. “Плащания се отнасят за работещи, които не могат да докажат пълен осигурителен стаж. Групата на тези български граждани, които нямат право на нормална пенсия, ще се увеличава, когато започне интензивното пенсиониране на трудово активните през 90-те години хора.
Задава се вълна от бедни пенсионери с доходи дори под минималната пенсия”, обясняват от синдиката.

“Над 2,18 млн. възрастни хора ще получат допълнителни 50 лв. към пенсиите си и за ноември. За целта отпускаме близо 106 млн. лв. по бюджета на Държавното обществено осигуряване”, съобщи премиерът Бойко Борисов по време на правителственото заседание. Предстоят още четири транша на бонусите към пенсията – от декември до март. “В същото време предлагаме от догодина минималната пенсия да стане 300 лв, а от юли вдигаме всички пенсии с 5%. Грижата за възрастните хора е наш дълг и неотменен ангажимент. Дължим на пенсионерите достойни старини и те могат да разчитат на нашата подкрепа!”, написа премиерът във фейсбук.

Преизчисляването е единственият справедлив начин за компенсиране на дългогодишното изоставане на старите пенсии, категорични са обаче от “Подкрепа”. И напомнят, че много от пенсионерите с над 30-годишен трудов стаж получават минимална пенсия, която не отразява техния принос към данъчната и осигурителната система. Намираме, че преизчисляване към 2015 г. би коригирало тази несправедливост, пишат в позиция те. Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула трябва да расте, а не отново да бъде замразен на 1,2.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 26-гoдишнa жeнa пoчинa внeзaпнo бeз дa e билa бoлнa
Next: От последните минути: Майка и дъщеря загинаха в катастрофа между автобус и лек автомобил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.